ТЕКСТОВЕ 32 – 35
ки но рджйена говинда
ки бхогаир джӣвитена в
йеш̣м артхе ккш̣ита но
рджя бхог сукхни ча
та име 'вастхит юддхе
прс тяктв дханни ча
чр питара путрс
татхаива ча питмах
мтул швашур паутр
шл самбандхинас татх
етн на хантум иччхми
гхнато 'пи мадхусӯдана
апи траилокя-рджяся
хето ки ну махӣ-кте
нихатя дхртарш̣рн на
к прӣти сдж джанрдана
ким – каква полза; на – за нас; рджйена – е царството; говинда – о, Кш̣а; ким – какво; бхогаи – удоволствие; джӣвитена – да се живее; в – всяко; йеш̣м – от които; артхе – заради; ккш̣итам – е желано; на – от нас; рджям – царство; бхог – материално наслаждение; сукхни – щастие; ча – също; те – всички те; име – тези; авастхит – намиращи се; юддхе – на това бойно поле; прн – живее; тяктв – като изостави; дханни – богатства; ча – също; чр – учители; питара – бащи; путр – синове; татх – както и; ева – несъмнено; ча – също; питмах – дядовци; мтул – вуйчовци; швашур – тъстове; паутр – внуци; шл – зетьове; самбандхина – роднини; татх – както и; етн – всички те; на – никога; хантум – да убия; иччхми – желая; гхната – да бъдат убити; апи – дори; мадхусӯдана – о, убиецо на демона Мадху (Кш̣а); апи – дори ако; траи-локя – на трите свята; рджяся – за царство; хето – в замяна; ким ну – какво да говорим за; махӣ-кте – заради земята; нихатя – чрез убиване; дхртарш̣рн – синовете на Дхтарш̣ра; на – нашата; к – какво; прӣти – удоволствие; ст – ще има; джанрдана – о, поддръжнико на всички живи същества.
О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхтарш̣ра?
Арджуна нарича Бог Кш̣а Говинда, защото Кш̣а доставя удоволствие на кравите и сетивата. Като употребява тази важна дума, Арджуна посочва, че Кш̣а най-добре знае какво ще удовлетвори сетивата му. Но Говинда не е длъжен да наслаждава сетивата ни. Напротив, ако ние се опитаме да удовлетворим неговите сетива, тогава и собствените ни сетива ще бъдат удовлетворени. В материалния свят всеки се интересува единствено от наслаждението на собствените си сетива и иска Бог да му достави необходимото. Но Бог удовлетворява сетивата на живите същества в степента, в която са заслужили, а не в степента, в която те желаят. И когато човек прави обратното – опитва се да удовлетвори сетивата на Говинда, без да желае удоволствие за собствените си сетива – тогава, по милостта на Говинда, желанията на живото същество се изпълняват. Силната привързаност на Арджуна към общността и семейството се проявява поради естественото му състрадание към тях. Затова той не е готов да се сражава. Всеки желае да покаже богатството си пред приятели и роднини и Арджуна се страхува, че ако всички бъдат убити на бойното поле, след победата няма да има с кого да сподели спечеленото богатство. Това е типична материална пресметливост. Духовният живот обаче е различен. Тъй като преданият иска да удовлетвори желанията на Бога, той може по Божията воля да придобие всякакви богатства, за да ги използва в негово служене. Но ако това е в разрез с желанието на Бога, той няма да вземе и стотинка. Арджуна не искал да убива роднините си, но ако е наложително, той предпочитал Кш̣а лично да направи това. Арджуна не знаел, че Кш̣а ги е убил още преди да дойдат на бойното поле и че той щял да стане само инструмент в ръцете на Бога. Това ще се разкрие в следващите глави. Като истински предан, Арджуна не искал да отмъщава на злонамерените си братовчеди, но тяхното избиване било план на Кш̣а. Преданият на Бога никога не отмъщава на тези, които му причиняват зло. Бог обаче не търпи никаква обида срещу свой предан. Той може да прости, когато някой го оскърби лично, но не прощава на този, който е обидил негов предан. По тази причина Кш̣а е решил да убие злодеите, макар че Арджуна искал да им прости.