ТЕКСТ 30
на ча шакномй авастхту
бхраматӣва ча ме мана
нимиттни ча пашми
випарӣтни кешава
на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастхтум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; мана – ум; нимиттни – причинява; ча – също; пашми – аз виждам; випарӣтни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кш̣а).
Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кш̣а, убиецо на демона Кешӣ.
Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхая двитӣбхинивешата ст (Шрӣмад Бхгаватам, 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимиттни випарӣтни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето аз и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния Аз. По волята на Кш̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣у, Кш̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.