No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

ппам евшрайед асмн
хатваитн татйина
тасмн нрх вая ханту
дхртарш̣рн са-бндхавн
сва-джана хи катха хатв
сукхина сма мдхава

ппам – пороци; ева – несъмнено; шрайет – трябва да ни сполети; асмн – нас; хатв – от убиването; етн – всички тези; татйина – зложелатели; тасмт – следователно; на – никога; арх – заслужаващи; ваям – ние; хантум – да убием; дхртарш̣рн – синовете на Дхтарш̣ра; са-бндхавн – заедно с приятели; сва-джанам – роднини; хи – несъмнено; катхам – как; хатв – от убиването; сукхина – щастливи; сма – ще станем ли; мдхава – о, Кш̣а, съпруже на богинята на щастието.

Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхтарш̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кш̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?

Ведите описват шест вида тежки престъпници: (1) отровители, (2) подпалвачи, (3) въоръжени нападатели, (4) грабители, (5) окупатори на чужда земя и (6) похитители на жени. Такива зложелатели трябва да бъдат убивани веднага и с това човек не извършва грях. Убиването на подобни престъпници е нормално за обикновените хора, но Арджуна не е обикновен човек. Той е свят по природа и затова искал да постъпи с тях като свят човек. Такава святост обаче не подобава на един кш̣атрия. Този, на когото е поверено управлението на държавата, може да бъде светец, но не и малодушен. Например Бог Рма е бил толкова свят, че хората и до днес искат да живеят в царството му (рма-рджя). Но Бог Рма никога не е показвал малодушие. Когато Рваа отвлича съпругата му Сӣт и по този начин извършва насилие срещу него, Бог Рма му дава уроци, които нямат равни на себе си в историята на света. Разбира се, в случая с Арджуна не трябва да забравяме, че зложелателите не са обикновени хора, а собственият му дядо, учител, приятели, синове, внуци и други. Затова Арджуна мислел, че с тях не трябва да се отнася толкова строго. Светите личности са съветвани да прощават. За тях тези предписания са по-важни от политиката. Арджуна счел, че вместо да убива роднините си по политически причини, е по-добре да им прости в съответствие с нравствените и религиозни принципи. Той мислел, че убийство в името на преходно материално щастие няма да му донесе нищо добро. В края на краищата царуването и удоволствията не са безконечни, така че защо да рискува живота и вечното си спасение като убие роднините си? Важно е, че Арджуна нарича Кш̣а „Мдхава“, съпруг на богинята на щастието. Той иска да му каже, че като съпруг на богинята на щастието, не би трябвало да го подтиква към действия, които в крайна сметка ще донесат нещастие. Но Кш̣а никога не носи нещастие никому, още повече на своите предани.

« Previous Next »