ТЕКСТОВЕ 10 – 11
анека-вактра-наянам
анекдбхута-даршанам
анека-дивя̄бхараа
дивя̄некодятюдхам
дивя-мля̄мбара-дхара
дивя-гандхнулепанам
сарвшчаря-мая девам
ананта вишвато-мукхам
анека – различни; вактра – усти; наянам – очи; анека – различни; адбхута – удивителни; даршанам – гледки; анека – много; дивя – божествени; бхараам – украшения; дивя – божествени; анека – различни; удята – вдигнати; юдхам – оръжия; дивя – божествени; мля – гирлянди; амбара – дрехи; дхарам – облечен с; дивя – божествени; гандха – благоухания; анулепанам – намазан с; сарва – всичко; шчаря-маям – прекрасно; девам – сияещо; анантам – безкрайно; вишвата-мукхам – всепроникващо.
Арджуна вижда в тази вселенска форма безброй усти, очи и удивителни видения. Украсена е с неземни орнаменти и има безчет божествени оръжия. Носи райски гирлянди и одежди, а тялото ѝ е намазано с различни божествени благоухания. Всичко това е удивително блестящо, безкрайно и всепроникващо.
В тези два стиха многократната употреба на думата „много“ показва неизброимите ръце, усти, нозе и други проявления, видени от Арджуна. Тези проявления са разпръснати из цялата Вселена, но по милостта на Бога Арджуна ги вижда, докато стои на едно място. Това се дължи на невъобразимото могъщество на Кш̣а.