ТЕКСТ 12
диви сӯря-сахасрася
бхавед югапад уттхит
яди бх садшӣ с ся̄д
бхсас тася махтмана
диви – в небето; сӯря – слънца; сахасрася – на хиляди; бхавет – имаше; югапат – едновременно; уттхит – присъства; яди – ако; бх – светлината; садшӣ – като това; с – това; ся̄т – може би; бхса – сияние; тася – неговото; мах-тмана – великият Бог.
Ако стотици хиляди слънца изведнъж изгреят в небето, тяхното сияние може да наподоби блясъка на Върховната Личност в тази вселенска форма.
Това, което Арджуна вижда, е неописуемо и все пак Саджая се опитва да обрисува на Дхтарш̣ра грандиозното чудо. Нито Саджая, нито Дхтарш̣ра присъстват, но по милостта на Вя̄са Саджая вижда какво се случва. Той сравнява обстановката, доколкото тя може да бъде разбрана, с явление, което можем да си представим (т.е. хиляди слънца).