ТЕКСТ 3
евам етад ятхттха твам
тмна парамешвара
драш̣ум иччхми те рӯпам
аишвара пуруш̣оттама
евам – така; етат – тази; ятх – такава, каквато е; ттха –ми описа; твам – Ти; тмнам – себе си; парама-ӣшвара – О, Върховни Боже; драш̣ум – да видя; иччхми – искам; те – твоята; рӯпам – форма; аишварам – божествена; пуруш̣а-уттама – о, най-велик от всички личности.
О, най-велик от всички личности, о, върховна форма, виждам те тук пред мен в изначалния ти облик, но бих искал да видя и как си влязъл в космичното проявление, както Ти ми описа себе си. Искам да видя тази твоя форма.
Бог каза, че материалната вселена е възникнала и съществува, защото Той е влязъл в нея с едно от личните си проявления. За Арджуна думите на Кш̣а са напълно достатъчни, но за да убеди и хората, приемащи Кш̣а за обикновена личност, той пожелава да го види във вселенската му форма; той би искал да види как Бог действа във Вселената, въпреки че остава настрана от нея. Името, с което Арджуна се обръща към Бога – парамешвара, е много важно. Като Върховна Божествена Личност, Кш̣а се намира и в Арджуна, и познава сърцето му; Той разбира, че всъщност Арджуна няма особено желание да го види във вселенската му форма, защото е щастлив да го вижда в личностната му форма на Кш̣а. Но Бог е наясно, че с това си желание Арджуна иска да убеди другите. Вселенската форма е необходима на Арджуна, за да установи някакъв критерий, защото в бъдеще ще се появяват много самозванци, представящи се за инкарнации на Бога. И хората трябва да бъдат внимателни; всеки, който претендира, че е Кш̣а, би трябвало да е в състояние да покаже вселенската си форма.