ТЕКСТОВЕ 13 – 14
адвеш̣ сарва-бхӯтн
маитра каруа ева ча
нирмамо нирахакра
сама-дукха-сукха кш̣амӣ
сантуш̣а сатата йогӣ
яттм дха-нишчая
майи арпита-мано-буддхир
йо мад-бхакта са ме прия
адвеш̣ – който не завижда; сарва-бхӯтнм – към всички живи същества; маитра – дружелюбен; каруа – добронамерен; ева – несъмнено; ча – също; нирмама – без чувство за собственост; нирахакра – без фалшиво его; сама – еднакъв; дукха – в нещастие; сукха – и щастие; кш̣амӣ – като прощава; сантуш̣а – удовлетворен; сататам – винаги; йогӣ – човек, зает с преданост; ята-тм – който може да се владее; дха-нишчая – с решителност; майи – върху мен; арпита – съсредоточен; мана – ум; буддхи – и интелигентност; я – човек, който; мат-бхакта – мой предан; са – той; ме – на мен; прия – скъп.
Този, който не завижда и е приятел на всички същества, не се мисли за собственик, освободен е от фалшиво его, еднакво приема щастие и нещастие; търпелив е, винаги удовлетворен и себевладеещ се; който решително се посвещава на предано служене, с ум и интелигентност, установени върху мен – този мой предан ми е много скъп.
В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия предан. Чистият предан е винаги спокоен при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действа като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам“. В Шрӣмад Бхгаватам се казва: тат те 'нукамп сусамӣкш̣амо бхуджна евтма-кта випкам. Винаги, когато преданият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Бога, и си казва: „Заради миналите ми злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, но само поради милостта на Върховния Бог не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание“. Затова, въпреки многото трудни обстоятелства, той е винаги спокоен, тих и търпелив. Преданият е доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Не се идентифицира с тялото, затова е освободен от фалшиво его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Бог. Не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва наставленията на духовен учител и понеже сетивата му са контролирани, е изпълнен с решителност. Не се обърква от псевдоаргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кш̣а е вечният Бог, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на предания да насочи изцяло ума и интелигентността си към Върховния. Без съмнение, подобен стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи. Бог казва, че такъв предан му е много скъп, защото е доволен от неговите дейности в пълно Кш̣а съзнание.