ТЕКСТ 12

Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Върховната Божествена Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кш̣а съзнание, е по-добре да развиват знание, защото със знание човек може да разбере истинската си природа. Постепенно знанието ще ги издигне до стадия на медитация, а чрез медитация може да се осъзнае Върховната Божествена Личност. Има методи, които водят до разбирането, че човек сам е Върховният и този вид медитация е приемлив, когато някой не е способен да служи предано. На тези, които не могат да медитират по този начин, ведическата литература препоръчва да следват дълга си, изпълнявайки предписаните задължения за брхмаи, кш̣атрии, вайши и шӯдри, описани в последната глава на Бхагавад-гӣт. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използва резултата от своята кармична дейност за някаква добра кауза.

Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел – Върховната Божествена Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кш̣а съзнание е прекият метод, а другият изисква отказ от плодовете на дейността. Тогава човек може да достигне нивото на знание, след това – нивото на медитация, после – нивото на разбиране на Свръхдушата и най-накрая – да постигне Върховната Божествена Личност. Може да се приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всекиго, затова непрекият е също добър. Трябва да се отбележи, че Кш̣а не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е достигнал нивото на любовно предано служене на Върховния Бог. Непрекият метод е за тези, които не са на това ниво – те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гӣт, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кш̣а.