ТЕКСТ 15
раджаси пралая гатв
карма-сагиш̣у джяте
татх пралӣнас тамаси
мӯха-йониш̣у джяте
раджаси – в страст; пралаям – смърт; гатв – като достига; карма-сагиш̣у – в обществото на личности, заети с плодоносни дейности; джяте – се ражда; татх – така; пралӣна – като умира; тамаси – в невежество; мӯха-йониш̣у – в животински форми; джяте – се ражда.
Когато умре в гуата на страстта, човек се ражда сред личности, заети с плодоносни дейности, а когато умре в гуата на невежеството, се ражда в животинското царство.
Някои хора остават с впечатлението, че веднъж достигнала човешка форма на живот, душата никога вече няма да пропадне. Това не е вярно. Според този стих, ако човек развие гуата на невежеството, след смъртта си деградира до животинска форма. Оттам той трябва отново да се издигне, следвайки еволюционния процес, за да получи човешка форма на живот. Затова тези, които наистина се отнасят сериозно към човешкия живот, би трябвало да развият гуата на доброто, а след това с помощта на подходящо общуване да преодолеят гуите на материалната природа и да се установят в Кш̣а съзнание. Това е предназначението на човешкия живот. В противен случай няма гаранция, че в следващото си раждане живото същество отново ще бъде човек.