ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Трите гуи на материалната природа
ТЕКСТ 1: Върховната Божествена Личност каза: Отново ще изложа пред теб тази върховна мъдрост, най-възвишеното знание, довело всички мъдреци до висше съвършенство.
ТЕКСТ 2: Съсредоточен в това знание, човек може да достигне трансцендентална природа, подобна на моята. Така установен, той повече не се ражда по време на сътворението, нито страда по време на унищожението.
ТЕКСТ 3: О, сине на Бхарата, съвкупността от материалната субстанция, наречена Брахман, е източникът на съществуващото. Аз оплождам този Брахман и давам възможност на всички живи същества да се родят.
ТЕКСТ 4: О, сине на Кунтӣ, всички форми на живот се появяват чрез раждане в тази материална природа и Аз съм бащата, даващ семето.
ТЕКСТ 5: Материалната природа се състои от три гуи – добро, страст и невежество. Когато вечното живо същество влезе в съприкосновение с природата, о, силноръки Арджуна, то става обусловено от тези гуи.
ТЕКСТ 6: О, непогрешими, гуата на доброто, по-чиста от останалите, просветлява и освобождава от греховните последици. Под влияние на тази гуа хората са обусловени от усещането за щастие и знание.
ТЕКСТ 7: Гуата на страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи и затова, о сине на Кунтӣ, въплътеното живо същество се обвързва с материални кармични дейности.
ТЕКСТ 8: О, сине на Бхарата, знай, че гуата на мрака, родена от невежество, заблуждава въплътените живи същества. Проявленията на тази гуа са безумие, леност и сън и те обвързват обусловената душа.
ТЕКСТ 9: О, сине на Бхарата, гуата на доброто обуславя човека с усещането за щастие, страстта го тласка към кармични дейности, а невежеството покрива знанието му и го обвързва с безумие.
ТЕКСТ 10: Понякога, о, сине на Бхарата, гуата на доброто надделява над гуите на страстта и невежеството. Понякога гуата на страстта побеждава доброто и невежеството. А друг път гуата на невежеството взема връх над доброто и страстта. По този начин борбата за надмощие е постоянна.
ТЕКСТ 11: Влиянието на гуата на доброто се усеща, когато всички врати на тялото са озарени от знание.
ТЕКСТ 12: О, предводителю на Бхратите, когато нараства влиянието на гуата на страстта, се проявяват признаци на силна привързаност, на плодоносна дейност, прекомерно усилие, неудържимо желание и копнеж.
ТЕКСТ 13: О, сине на Куру, когато преобладава гуата на невежеството, се проявяват мрак, леност, безумие и илюзия.
ТЕКСТ 14: Когато умре в гуата на доброто, човек достига чистите, висши планети на великите мъдреци.
ТЕКСТ 15: Когато умре в гуата на страстта, човек се ражда сред личности, заети с плодоносни дейности, а когато умре в гуата на невежеството, се ражда в животинското царство.
ТЕКСТ 16: Резултатът от благочестивата дейност е чист и се намира в гуата на доброто. Дейността в гуата на страстта завършва със страдание, а дейността в гуата на невежеството приключва с безсмислие.
ТЕКСТ 17: В гуата на доброто процъфтява истинско знание, в гуата на страстта – алчност, а гуата на невежеството води до глупост, безумие и илюзия.
ТЕКСТ 18: Установените в гуата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гуата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гуа на невежеството пропадат до адските светове.
ТЕКСТ 19: Когато човек разбере, че не друг, а гуите на природата извършват всички дейности, и познае Върховния Бог, трансцендентален към тези гуи – той достига моята духовна природа.
ТЕКСТ 20: Когато въплътеното същество е способно да преодолее тези три гуи, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от страданията на раждането, старостта и смъртта и да изпитва духовно щастие още в този живот.
ТЕКСТ 21: Арджуна попита: О, мой скъпи Господи, по кои признаци разбираме, че някой е трансцендентален спрямо трите гуи? Какво е поведението му? Как се е издигнал над гуите на природата?
ТЕКСТОВЕ 22 – 25: Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Пу, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гуите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гуите на природата.
ТЕКСТ 26: Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман.
ТЕКСТ 27: Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.