No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

яд саттве правддхе ту
пралая я̄ти деха-бхт
тадоттама-вид локн
амалн пратипадяте

яд – когато; саттве – гуата на доброто; правддхе – развил; ту – но; пралаям – смърт; я̄ти – отива; деха-бхт – въплътената; тад – тогава; уттама-видм – на великите мъдреци; локн – планетите; амалн – чисти; пратипадяте – достига.

Когато умре в гуата на доброто, човек достига чистите, висши планети на великите мъдреци.

Човек в доброто достига висшите планетарни системи, като Брахмалока или Джаналока, и там се радва на божествено щастие. Думата амалн е важна; тя означава „освободен от гуите на страстта и невежеството“. Материалният свят е изпълнен с мръсотия, но гуата на доброто е най-чистата форма на съществуване в него. За различните живи същества са определени различни планети. Умиращите в гуата на доброто се издигат до планети, където живеят велики мъдреци и велики предани.

« Previous Next »