ТЕКСТ 20
гун етн атӣтя трӣн
дехӣ деха-самудбхавн
джанма-мтю-джар-дукхаир
вимукто 'мтам ашнуте
гун – качества; етн – тези; атӣтя – преодолявайки; трӣн – три; дехӣ – въплътеното; деха – тяло; самудбхавн – създадени от; джанма – раждане; мтю – смърт; джар – и старост; дукхаи – страдания; вимукта – освободен; амтам – нектар; ашнуте – той се наслаждава.
Когато въплътеното същество е способно да преодолее тези три гуи, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от страданията на раждането, старостта и смъртта и да изпитва духовно щастие още в този живот.
В стиха се обяснява как човек дори в това си тяло може да остане трансцендентален, в пълно Кш̣а съзнание. Санскритската дума дехӣ означава „въплътен“. Макар да се намира в това материално тяло, с напредък в духовното знание човек може да се освободи от влиянието на природните гуи. Той може да се наслаждава на духовно щастие още сега, защото след като напусне тялото си, непременно ще отиде в духовното небе. Но дори в това тяло той ще се радва на духовно щастие. С други думи, преданото служене в Кш̣а съзнание е признак за освобождение от материалния плен, както ще бъде обяснено в осемнайсета глава. Освобождението от въздействието на материалните гуи води до предано служене.