No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

брахмао хи пратиш̣ххам
амтася̄вяяся ча
шшватася ча дхармася
сукхасяикнтикася ча

брахмаа – на безличностното брахмаджьоти; хи – несъмнено; пратиш̣х – основата; ахам – Аз съм; амтася – на безсмъртния; авяяся – на нетленния; ча – също; шшватася – на вечния; ча – и; дхармася – на органичното състояние; сукхася – на щастие; аикнтикася – върховно; ча – също.

Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие.

Природата на Брахман е безсмъртие, нетленност, вечност и блаженство. Брахман е началото на трансценденталното осъзнаване. Втората, междинна степен, е осъзнаването на Парамтм, Свръхдушата, а Върховната Божествена Личност е висшето осъзнаване на Абсолютната Истина. Следователно и Парамтм, и безличностният Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава беше обяснено, че материалната природа е проявление на нисшата енергия на Върховния. Бог опложда нисшата материална природа с частици от висшата природа и това представлява духовно докосване. Когато живото същество, обусловено от материалната природа, се заеме с духовно знание, то се издига над материалното съществуване и постепенно достига до Брахман представата за Върховния. Достигането на тази Брахман представа за живота е първият етап от себепознанието. На този етап осъзналата Брахман личност е трансцендентална спрямо материалното съществуване, но все още не е съвършена в разбирането на Брахман. Ако желае, тя може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до осъзнаване на Парамтм, а след това и до осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Във Ведите има много подобни примери. Четиримата Кумри поддържали безличностната Брахман представа за истината, но след това се издигнали до нивото на предано служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да пропадне. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че макар някой да е на нивото на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да познава Върховната Личност, неговата интелигентност не е напълно чиста. Затова дори да е достигнал Брахман, съществува възможност да пропадне, ако не се заеме с предано служене на Бога. Във ведическата литература също така се казва: расо ваи са, раса хй евя лабдхвнандӣ бхавати – „Ако разбере Божествената Личност, източника на удоволствието, Кш̣а, човек се изпълва с трансцендентално блаженство“ (Таиттирӣя Упаниш̣ад, 2.7). Върховният Бог притежава шест съвършенства и когато преданият се приближи към него, се осъществява обмяна на тези шест съвършенства. Слугата на царя се наслаждава почти наравно със самия цар. Така и вечното щастие, нетленното щастие и вечният живот съпътстват преданото служене. Реализирането на Брахман, вечността, безсмъртието, е част от преданото служене. То вече принадлежи на личността, заета с предано служене.

Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господства над материалния свят и поради това пропада. В своята органично присъща позиция то се намира над трите гуи, но съприкосновението му с материалната природа го оплита в различните ѝ качества – добро, страст и невежество. От това оплитане се появява и желанието му да господства над материалната природа. С предано служене в пълно Кш̣а съзнание живото същество незабавно заема трансцендентална позиция и незаконното му желание за господство изчезва. А методът на преданото служене, който започва със слушане, повтаряне на святите имена и помнене – предписаните девет начина за служене – трябва да се изпълнява в общуване с предани. Постепенно в резултат на общуването под влияние на духовния учител материалното желание за господство ще бъде отстранено и човек ще укрепне в трансценденталното любовно служене на Бога. Този метод е описан от двайсет и втория до последния стих на тази глава. Преданото служене е нещо много просто: трябва неотклонно да се служи на Бога; да се яде храна, предложена на Бога; да се вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите му нозе; да се посещават местата, където Той е проявил трансценденталните си забавления; да се чете за различните деяния на Бога и за взаимната обмяна на любов с неговите предани, постоянно да се повтаря трансценденталната вибрация Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе; да се спазват дните за пост, които ознаменуват появата и напускането на Бога и неговите предани. Следвайки този метод, човек напълно се откъсва от всички материални дейности. Този, който успее по такъв начин да се установи в брахмаджьоти или в различните аспекти на Брахман реализацията, става качествено еднакъв с Върховната Божествена Личност.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена Трите гуи на материалната природа.

« Previous