No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

шрӣ-бхагавн увча
ӯрдхва-мӯлам адха-шкхам
ашваттха прхур авяям
чхандси яся парни
яс та веда са веда-вит

шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; ӯрдхва-мӯлам – с корените нагоре; адха – надолу; шкхам – клоните; ашваттхам – баняново дърво; прху – се казва; авяям – вечно; чхандси – ведическите химни; яся – на което; парни – листата; я – всеки, който; там – това; веда – знае; са – той; веда-вит – познавач на Ведите.

Върховната Божествена Личност каза: Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу, а листата му са ведическите химни. Който познава това дърво, познава и Ведите.

След като бе обсъдена важността на бхакти йога, някой може да запита: „Какво ще кажете за Ведите?“. В тази глава се обяснява, че Ведите се изучават с цел да се разбере Кш̣а. Следователно ако е в Кш̣а съзнание, ако се занимава с предано служене, човек вече знае Ведите.

Оплитането в материалния свят тук е сравнено с баняново дърво. За занимаващия се с плодоносни дейности баняновото дърво няма край; той се мести по него от клон на клон. Дървото на този материален свят е безкрайно и който е привързан към него, няма шанс за освобождение. Ведическите химни, предназначени за усъвършенстване на човека, са листата на това дърво. Корените му растат нагоре, защото започват от най-висшата планета в тази Вселена, където живее Брахм. Ако успее да разбере това неразрушимо дърво на илюзията, човек ще успее и да се измъкне от него.

Процесът на освобождение трябва да бъде внимателно проследен. В предишните глави беше обяснено, че има много методи, с чиято помощ се намира изход от материалното оплитане. И от главите до четиринайсета разбрахме, че преданото служене на Върховния Бог е най-добрият начин. Основният принцип на преданото служене е непривързаност към материалните дейности и привързаност към трансцендентално служене на Бога. Начинът да се прекрати привързаността към материалния свят е изложен в началото на тази глава. Корените на материалното съществуване растат нагоре. Това означава, че то започва от общата материална субстанция, от най-висшата планета във Вселената. Оттам се разпростира цялата Вселена с множество клони, представляващи различните планетарни системи. Плодовете символизират резултатите от дейността на живите същества, а именно: религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение.

В този свят няма пример за дърво, което да расте с корените нагоре и клоните надолу, но все пак то съществува. Можем да го открием край водоемите. Там ще видим как дърветата на брега се отразяват във водата с корените нагоре и клоните надолу. С други думи, дървото на този материален свят е само отражение на истинското дърво на духовния свят. Това отражение на духовния свят се намира в желанието, както отражението на дървото е във водата. Желанието е причината нещата да са установени в тази отразена материална светлина. Ако искаме да се измъкнем от материалното съществуване, трябва чрез аналитично изучаване напълно да опознаем това дърво. Тогава ще прекъснем връзката си с него.

Тъй като е отражение на истинското, това дърво е негово точно копие. Всичко е там, в духовния свят. Имперсоналистите считат Брахман за корена на материалното дърво и от корена, според Скхя философията, водят началото си практи, пуруш̣а, трите гуи, петте груби елемента (пача-мах-бхӯта), десетте сетива (дашендрия), умът и т.н. По такъв начин те разделят целия материален свят на двайсет и четири елемента. Ако Брахман е центърът на всички проявления, материалният свят се явява 180 градусова част от кръга с този център, а другата част, обхващаща останалите 180 градуса, представлява духовният свят. Материалният свят е изкривено отражение, следователно в духовния свят трябва да има същото разнообразие, но реално съществуващо. Затова в духовния свят има и практи, и пуруа. Но там практи е вътрешната енергия на Бога, а пуруа е самият Върховен Бог. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (8.22): пуруа са пара пртха. Разликата между духовното и материалното проявление е, че първото е вечно, а второто – временно. Отражението е временно, защото понякога може да бъде видяно, а понякога не. Но източникът на отражението е вечен. Материалното отражение на истинското дърво трябва да бъде отсечено. Когато се казва, че някой знае Ведите, предполага се, че знае как да унищожи привързаността си към материалния свят. Ако познава този метод, той наистина познава Ведите. Човекът, привлечен от ритуалните предписания на Ведите, е привлечен от прекрасните зелени листа на дървото; той не знае целта на Ведите. Целта на Ведите, разкрита от самата Божествена Личност, е да се отсече това отразено дърво и да се достигне истинското дърво на духовния свят.

« Previous Next »