No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

двв имау пуруау локе
караш чкара ева ча
кара сарви бхӯтни
кӯа-стхо ’кара учяте

двау – две; имау – тези; пуруау – живи същества; локе – в света; кара – които грешат; ча – и; акара – непогрешими; ева – несъмнено; ча – и; кара – които грешат; сарви – всички; бхӯтни – живи същества; кӯа-стха – в единство; акара – непогрешим; учяте – се казва.

Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко същество е непогрешимо.

Както вече беше обяснено, Бог във въплъщението си като Всадева съставя Веднта сӯтра. Този стих излага в резюме съдържанието на Веднта сӯтра. Бог казва, че безбройните живи същества се разделят на две групи – грешащи и непогрешими. Живите същества са вечно отделени и неразделно свързани с Бога частици. Когато са в досег с материалния свят, те се наричат джӣва-бхӯта и санскритските думи кара сарви бхӯтни, употребени тук, означават, че те грешат. А онези, които са в единство с Бога, се наричат непогрешими. „Единство“ не означава, че нямат индивидуалност. Единство означава, че няма разногласие, тоест те всички са съгласни с целта на творението. Разбира се, в духовния свят не съществува творение, но това, че Върховният Бог, както се потвърждава във Веднта сӯтра, е източник на всичко съществуващо, обяснява тази концепция.

Според твърдението на Върховната Божествена Личност, Ка, има две категории живи същества. Ведите привеждат доказателства за това, така че няма място за съмнение. Живите същества, които се борят в този свят с ума и петте си сетива, имат променящи се материални тела. Докато живото същество е обусловено, тялото му се променя поради контакта с материята; всъщност материята се променя и затова изглежда, като че ли живото същество се променя. В материалния свят то претърпява шест промени: раждане, растеж, съществуване, възпроизвеждане, после старост и смърт. Това са промените на материалното тяло. Но в духовния свят тялото не се мени – няма старост, няма раждане, няма смърт. Там всичко съществува в единство. Кара сарви бхӯтни – всяко живо същество, влязло в досег с материята, като се започне от първото сътворено същество, Брахм, и се стигне до малката мравка, променя тялото си; следователно всички те допускат грешки. В духовния свят обаче те винаги са освободени в единство.

« Previous Next »