ТЕКСТ 15
сарвася чха хди саннивиш̣о
матта смтир гя̄нам апохана ча
ведаиш ча сарваир ахам ева ведьо
веднта-кд веда-вид ева чхам
сарвася – на всички живи същества; ча – и; ахам – Аз; хди – в сърцето; саннивиш̣а – установен; матта – от мен; смти – помнене; гя̄нам – знание; апоханам – забрава; ча – и; ведаи – от Ведите; ча – също; сарваи – всички; ахам – Аз съм; ева – несъмнено; ведя – познаваем; веднта-кт – съставителят на Веднта; веда-вит – този, който знае Ведите; ева – несъмнено; ча – и; ахам – Аз.
Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата. Ведите съществуват, за да бъда опознат Аз. В действителност Аз съм съставителят на Веднта и този, който знае Ведите.
Върховният Бог се намира във всяко сърце като Парамтм и от него водят началото си всички дейности. Живото същество забравя всичко за миналия си живот и трябва да действа в съответствие с напътствията на Върховния, свидетел на цялата му дейност. Така то започва да действа според миналите си дела. Дава му се необходимото знание, дава му се и памет, и забрава за миналия живот. По този начин Бог е не само всепроникващ, но и присъства във всяко индивидуално сърце. Той присъжда различните плодоносни резултати. Той е обожаван не само като безличностен Брахман, като Върховната Личност и като локализирана Парамтм, но и като въплъщение на Ведите. Ведите насочват хората така, че те да градят живота си правилно и да се върнат обратно при Бога, обратно вкъщи. Ведите дават знание за Върховната Божествена Личност, Кш̣а, а Кш̣а, във въплъщението си Вя̄садева, е съставителят на Веднта сӯтра. Коментарът на Вя̄садева в Шрӣмад Бхгаватам предлага истинското разбиране на Веднта сӯтра. Бог е така съвършен, че за да освободи обусловената душа, Той доставя и смила храната ѝ, свидетел е на дейностите ѝ, дава ѝ знание под формата на Ведите и като Върховния Бог Шрӣ Кш̣а е учителят в Бхагавад-гӣт. Господ е всемилостив и всеблаг. И обусловената душа би трябвало да го обожава.
Анта-правиш̣а шст джаннм (Таиттирӣя раяка, 3.11.2). Щом напусне настоящото си тяло, живото същество веднага забравя всичко, но подбудено от Върховния, започва да действа отново. Макар че то забравя, Бог му дава интелигентност да възобнови работата си оттам, където е завършил миналият му живот. И така, живото същество не само се наслаждава или страда в този свят по нареждане на Върховния в сърцето му, но получава от него и възможност да разбере Ведите. Ако човек е сериозен в стремежа си да разбере ведическото знание, Кш̣а му дава нужната интелигентност. Защо Той предоставя ведическото знание? Защото всяко живо същество трябва да разбере Кш̣а. Ведическата литература потвърждава това: йо 'сау сарваир ведаир гӣяте. В цялата ведическа литература, като се започне с четирите Веди, Веднта сӯтра, Упаниш̣адите и Пурите, се прославя величието на Върховния Бог. Той е достижим чрез изпълнение на ведическите ритуали, обсъждане на ведическата философия или обожание в предано служене. Следователно целта на Ведите е да бъде разбран Кш̣а. Ведите ни дават напътствия и метод, с които да разберем Кш̣а. Крайната цел е Бог, Върховната Личност. Веднта сӯтра (1.1.4) потвърждава това със следните думи: тат ту саманвая̄т. Човек може да постигне съвършенство на три стадия: от ведическата литература той може да разбере връзката си с Бога; с помощта на различни методи може да се приближи до него; и накрая може да постигне върховната цел, която не е нищо друго освен Върховната Божествена Личност. В този стих ясно са очертани предназначението, смисълът и целта на Ведите.