ТЕКСТ 19

Има много философски спекулации относно органично присъщото на живите същества и на Върховната Абсолютна Истина положение. Тук Бог обяснява, че този, който познава Кш̣а като Върховната Личност, в действителност знае всичко. Несъвършеният в знанието просто продължава да размишлява относно Абсолютната Истина, а съвършено знаещият, без да губи ценното си време, се заема направо с Кш̣а съзнание, преданото служене на Върховния Бог. Навсякъде в Бхагавад-гӣт се подчертава този факт и въпреки това има толкова много упорити тълкуватели на Бхагавад-гӣт, които приемат Върховната Абсолютна Истина и живите същества за еднакви.

Ведическото знание се нарича шрути – знание, придобито чрез слушане. Човек трябва да получи посланието на Ведите от авторитети като Кш̣а и неговите представители. Тук Кш̣а ни обяснява всичко много ясно и би трябвало да го приемем. Но не е достатъчно просто да слушаме; свинете също слушат. Разбирането трябва да дойде от авторитет. Това не означава да се изпада в академични размишления. Човек трябва смирено да чуе от Бхагавад-гӣт, че живите същества са винаги подчинени на Върховната Личност. Този, който успее да разбере това така, както е обяснено от самия Бог Шрӣ Кш̣а, знае целта на Ведите; никой друг не познава целта на Ведите.

Думата бхаджати е много важна. На много места тя се използва във връзка със служенето на Върховния Бог. Личност, напълно заета в Кш̣а съзнание, в предано служене, познава цялото ведическо знание. Във ваиш̣ава парампар се казва, че ако някой служи предано на Кш̣а, не му е нужна друга духовна практика, за да разбере Върховната Абсолютна Истина. Той вече е достигнал целта, защото е зает с предано служене на Бога. Приключил е с всички подготвителни методи за познание. Но ако след като е размишлявал стотици и хиляди животи, човек не достигне до извода, че Кш̣а е Бог, Върховната Личност, и той трябва да му се отдаде, всичките му размишления в продължение на тези животи са напразно пропиляно време.