No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 3 – 4

на рӯпам асйеха татхопалабхяте
ннто на чдир на ча сампратиш̣х
ашваттхам ена су-вирӯха-мӯлам
асага-шастреа дхена чхиттв

тата пада тат паримргитавя
ясмин гат на нивартанти бхӯя
там ева чдя пуруш̣а прападйе
ята правтти праст пурӣ

на – не; рӯпам – формата; ася – на това дърво; иха – в този свят; татх – също; упалабхяте – може да бъде възприета; на – никога; анта – край; на – никога; ча – също; ди – начало; на – никога; ча – също; сампратиш̣х – основата; ашваттхам – баняново дърво; енам – това; су-вирӯха – здраво; мӯлам – вкоренено; асага-шастреа – с оръжието на непривързаността; дхена – силен; чхиттв – като отсича; тата – след това; падам – място; тат – това; паримргитавям – трябва да се търси; ясмин – където; гат – като отиде; на – никога; нивартанти – те се връщат; бхӯя – отново; там – при него; ева – несъмнено; ча – също; дям – първоначалната; пуруш̣ам – Божествената Личност; прападйе – се отдават; ята – от която; правтти – началото; праст – се разпространява; пури – много старо.

Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което веднъж достигнал го, никога няма да се завърне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена.

Тук ясно се казва, че истинската форма на това баняново дърво не може да бъде разбрана в този материален свят. Щом коренът е насочен нагоре, истинското дърво трябва да е на обратната страна. Оплетен в материалните разширения на дървото, човек не може да види нито края, нито началото му. Но все пак трябва да се открие причината. „Аз съм синът на моя баща, баща ми е син на тази и тази личност и т.н.“. Изследвайки по този начин, човек стига до Брахм, който е създаден от Гарбходака-шйӣ Виш̣у. Най-накрая, когато се стигне до Бога, Върховната Личност, изследването завършва. Трябва да се открие първоизточникът на това дърво, Върховната Божествена Личност, чрез общуване с личности, които имат знание за Бога. Тогава със знание и разбиране човек постепенно се откъсва от лъжливото отражение на действителността, пресича връзката си с него и се установява на истинското дърво.

Тук думата асага е много важна, защото привързаността към сетивно наслаждение и господство над материалната природа е много силна. Трябва да се научим на непривързаност, като обсъждаме духовната наука, основана на авторитетните писания, и да слушаме личности, притежаващи знание. В резултат на такива обсъждания в общество на предани човек достига Върховната Божествена Личност. И първото нещо, което трябва да направи, е да му се отдаде. Тук е описано мястото, от което, веднъж достигнато, няма връщане назад към неистинското, отразено дърво. Върховният Бог, Кш̣а, е първоначалният корен; от него произлиза всичко. За да спечели благосклонността на Божествената Личност, човек просто трябва да му се отдаде, а това е резултат от предано служене: слушане, повтаряне на святите имена и т.н. Бог е причината за появата на материалния свят. Това вече беше обяснено от самия него. Аха сарвася прабхава – „Всичко води началото си от мен“. Следователно, за да се измъкне от клоните на могъщото баняново дърво на материалния свят, човек трябва да се отдаде на Кш̣а. Веднага щом се отдаде на Кш̣а, той естествено се откъсва от материалното проявление.

« Previous Next »