ТЕКСТ 11
апхалккш̣ибхир ягьо
видхи-диш̣о я иджяте
яш̣авям евети мана
самдхя са сттвика
апхала-ккш̣ибхи – от личности, без стремеж към резултата; ягя – жертвоприношение; видхи-диш̣а – в съответствие с писанията; я – която; иджяте – се извършва; яш̣авям – трябва да се извърши; ева – несъмнено; ити – така; мана – ума; самдхя – като се установи; са – то; сттвика – в гуата на доброто.
От жертвоприношенията това, което се извършва като дълг в съответствие с наставленията на писанията от личности, които не желаят награда, е в природата на доброто.
Обща тенденция е да се принасят жертви с някаква користна цел, но тук се казва, че жертвоприношението трябва да се извършва без подобно желание. То трябва да се изпълнява от чувство за дълг. Да вземем за пример ритуалите в храмовете и църквите. Обикновено те преследват материална изгода и не са в гуата на доброто. Би трябвало да се отива в храма или църквата от чувство за дълг, да се отдава почит на Върховната Божествена Личност, да се предлагат цветя и храна, без да се очаква материална изгода. Всички мислят, че няма полза да ходят в храма само за да обожават Бога. Но обожаването за материални облаги не се препоръчва в писанията. Човек би трябвало да отива само за да отдаде почитта си. Това ще го постави в гуата на доброто. Дълг на всеки цивилизован човек е да следва наставленията на писанията и да почита Върховната Божествена Личност.