ТЕКСТОВЕ 26 – 27
сад-бхве сдху-бхве ча
сад итй етат праюджяте
прашасте кармаи татх
сач-чхабда пртха юджяте
ягйе тапаси дне ча
стхити сад ити чочяте
карма чаива тад-артхӣя
сад итй евбхидхӣяте
сат-бхве – в смисъла на природата на Върховния; сдху-бхве – в смисъла на природата на предания; ча – също; сат – думата сат; ити – така; етат – това; праюджяте – се използва; прашасте – в истински; кармаи – дейности; татх – също; сат-шабда – звукът сат; пртха – о, сине на Птх; юджяте – се използва; ягйе – при жертвоприношения; тапаси – в аскетизъм; дне – при благотворителност; ча – също; стхити – положението; сат – Върховния; ити – така; ча – и; учяте – се произнася; карма – работа; ча – също; ева – несъмнено; тат – заради това; артхӣям – предназначено; сат – Върховния; ити – така; ева – несъмнено; абхидхӣяте – се обозначава.
О, сине на Птх! Абсолютната Истина е целта на преданото жертвоприношение и това се посочва с думата „сат“. „Сат“ се нарича също и неговият извършител; както и самите жертвоприношения, въздържания и благотворителност, които в съответствие с абсолютната им природа се извършват за удовлетворение на Върховната Личност.
Думите прашасте кармаи, „предписани задължения“, означават, че много дейности, посочени във ведическата литература, са методи за пречистване – от деня на зачеването до края на човешкия живот. Такива пречистващи методи се използват заради крайното освобождение на живото същество. Във всички тези дейности препоръчително се произнася о тат сат. Думите сад-бхве и сдху-бхве обозначават трансценденталната природа. Дейността в Кш̣а съзнание се нарича саттва, а този, който е напълно осъзнат за дейностите в Кш̣а съзнание, се нарича сдху. В Шрӣмад Бхгаватам (3.25.25) се казва, че трансценденталните теми стават разбираеми при общуване с предани. Употребени са думите сат прасагт. Без правилно общуване не може да се постигне трансцендентално знание. При посвещение или даване на свещения шнур се произнасят думите о тат сат. По същия начин обект на всички яги е Върховният, о тат сат. Думата тад-артхӣям означава да се служи на всичко, което представя Върховния – включително с такова служене, като готвене, помагане в храма или някаква друга работа за разпространение величието на Бога. Така тези върховни думи о тат сат се употребяват при най-различни случаи, за да направят всички дейности съвършени и всяко нещо завършено.