ТЕКСТ 46
ята правттир бхӯтн
йена сарвам ида татам
сва-карма там абхярчя
сиддхи виндати мнава
ята – от когото; правтти – еманация; бхӯтнм – на всички живи същества; йена – от когото; сарвам – всичко; идам – това; татам – е проникнато; сва-карма – със собствените си задължения; там – него; абхярчя – като обожава; сиддхим – съвършенство; виндати – достига; мнава – човек.
Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.
Както се посочва в петнайсета глава, всички живи същества са неразделно свързани с Върховния частици. Той е източникът на живите същества. Това се потвърждава и във Веднта сӯтра: джанмдй ася ята. Върховният Бог е жизненото начало за всяко същество. Както се казва в седма глава на Бхагавад-гӣт, чрез двете си енергии, вътрешната и външната, Бог е всепроникващ. Затова Той трябва да се обожава с неговите енергии. Обикновено ваиш̣ава преданите обожават Върховния заедно с вътрешната му енергия. Външната енергия е изкривено отражение на вътрешната. Външната енергия е фон, а чрез пълното си разширение Парамтм Бог е навсякъде. Той е Свръхдушата на полубоговете, на човешките същества, на животните, навсякъде. Следователно дълг на човека, като неразделно свързана с Върховния частица, е да му служи. Всеки би трябвало да се заеме с предано служене на Бога в пълно Кш̣а съзнание. Това се препоръчва в този стих.
Всеки би трябвало да мисли, че е зает с точно определен вид работа от Хш̣ӣкеша – господаря на сетивата. И чрез резултата от дейността си трябва да обожава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а. С такова мислене и в Кш̣а съзнание, по милостта на Бога, човек ще разбере всичко. В това се състои съвършенството на живота. Кш̣а казва в Бхагавад-гӣт (12.7): теш̣м аха самуддхарт. Самият Върховен Бог се грижи за спасението на този предан. Това е висшето съвършенство на живота. С каквото и да се занимаваме, ако служим на Върховния Бог, ще постигнем съвършенство.