ТЕКСТ 64
сарва-гухятама бхӯя
шу ме парама вача
иш̣о 'си ме дхам ити
тато вакш̣я̄ми те хитам
сарва-гухя-тамам – най-поверителното; бхӯя – отново; шу – чуй; ме – от мен; парамам – върховната; вача – наставление; иш̣а аси – ти си скъп; ме – на мен; дхам – много; ити – по този начин; тата – затова; вакш̣я̄ми – Аз говоря; те – за твоя; хитам – полза.
Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро.
Кш̣а разкри на Арджуна поверително знание (знанието за Брахман), след това още по-поверително (знанието за Свръхдушата в сърцето на всекиго), а сега му дава най-поверителната част на знанието: просто да се отдаде на Бога, Върховната Личност. В края на девета глава Той казва: ман-ман – „Винаги мисли за мен“. И тук се повтаря същото наставление, за да се подчертае същността на учението на Бхагавад-гӣт. Тази същност е неразбираема за обикновения човек – тя е само за този, който е наистина скъп на Кш̣а, чистия предан. Това е най-важното наставление в цялата ведическа литература. А казаното от Кш̣а по този повод е най-съществената част на знанието; и то трябва да бъде следвано не само от Арджуна, но и от всички живи същества.