ТЕКСТ 65
ман-ман бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ м намаскуру
мм еваиш̣яси сатя те
пратиджне прийо 'си ме
мат-ман – мисли за мен; бхава – просто стани; мат-бхакта – мой предан; мат-я̄джӣ – мой обожател; мм – на мен; намаскуру – отдавай почит; мм – на мен; ева – несъмнено; еш̣яси – ще дойдеш; сатям – наистина; те – на теб; пратиджне – Аз обещавам; прия – скъп; аси – ти си; ме – на мен.
Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел.
Най-поверителната част на знанието е, че човек трябва да стане чист предан на Кш̣а, винаги да мисли за него и да действа за него. Не бива просто да се занимава с някаква медитация. Той трябва така да подреди живота си, че винаги да може да мисли за Кш̣а, двайсет и четири часа в денонощието. Трябва да действа по такъв начин, че всичките му ежедневни дейности да са свързани с Кш̣а. Кш̣а обещава на всекиго, който е в такова чисто съзнание, със сигурност да се върне в неговата обител и да общува с него лице в лице. Тази най-поверителна част на знанието е разкрита на Арджуна, защото той е скъп приятел на Кш̣а. Всеки, който следва пътя на Арджуна, може да стане скъп приятел на Кш̣а и да постигне същото съвършенство.
С тези думи се подчертава, че човешкият ум трябва да се съсредоточи върху Кш̣а – върху съвършената му двуръка форма на юноша с прекрасно лице, с флейта в ръцете и пауново перо в косите. В Брахма сахит и в други книги има описания на Кш̣а. Умът трябва да се съсредоточи върху тази първоначална форма на Бога, Кш̣а. Вниманието не бива да се отклонява към другите форми. Бог има много форми – Виш̣у, Нряа, Рма, Варха и т.н., но преданият трябва да съсредоточи ума си върху формата, в която Кш̣а се явява пред Арджуна. Това вглъбяване на ума върху формата на Кш̣а представлява най-поверителната част от знанието и тя е разкрита пред Арджуна, най-скъпия приятел на Кш̣а.