ТЕКСТ 78

Бхагавад-гӣт започва с въпросите на Дхтарш̣ра. Той се надява, че синовете му, подпомагани от велики воини като Бхӣш̣ма, Дроа и Кара, ще победят. Очаква победата да бъде на негова страна. Но след като описва сцената на бойното поле, Саджая казва на царя: „Ти мислиш за победа, но моето мнение е, че където са Кш̣а и Арджуна, там е сполуката“. Той открито потвърждава, че Дхтарш̣ра не трябва да очаква победа. Победата е сигурна за Арджуна, защото Кш̣а е на негова страна. Това, че Кш̣а става колесничар на Арджуна, е поредна проява на съвършенство. Кш̣а притежава всички съвършенства и едно от тях е отречението. Има много примери за негови отречения, защото Кш̣а е господар на отречението.

В действителност битката се води между Дурьодхана и Юдхиш̣хира. Арджуна се сражава от името на по-големия си брат Юдхиш̣хира. Понеже Кш̣а и Арджуна са на негова страна, победата на Юдхиш̣хира е сигурна. Сражението трябва да определи кой ще управлява света и Саджая предсказва, че властта ще премине към Юдхиш̣хира. Тук е предсказано също, че след като спечели тази битка, Юдхиш̣хира ще преуспява все повече и повече, защото е не само праведен, но и високо нравствен. Той никога през живота си не е лъгал.

Има много нискоинтелигентни личности, които приемат Бхагавад-гӣт като обсъждане на различни въпроси от двама приятели на бойното поле. Но такава книга не би могла да бъде свещено писание. Някой може да възрази, че Кш̣а подтиква Арджуна да се сражава и това е неморално, но истинското положение на нещата е ясно изложено: Бхагавад-гӣт е висше наставление за нравственост. Върховната нравственост е изразена в девета глава, трийсет и четвърти стих: ман-ман бхава мад-бхакта. Всеки трябва да стане предан на Кш̣а и същността на всяка религия е отдаването на Кш̣а (сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа). Наставленията на Бхагавад-гӣт представляват съвършен религиозен метод и най-висш морал. Всички други методи може да пречистват и да водят до този метод, но последното предписание в Бхагавад-гӣт – да се отдадем на Кш̣а – е последната дума на всяка религия и морал. Това е заключението на осемнайсета глава.

От Бхагавад-гӣт можем да научим, че себепознанието чрез философски размишления или медитация е възможен метод, но пълното отдаване на Кш̣а е най-висшето съвършенство. Това е същността на ученията на Бхагавад-гӣт. Пътят на регулиращите принципи в съответствие със структурата на обществения живот и различните религиозни направления представлява поверителен път към познание. Но въпреки че религиозните ритуали са поверителни, а медитацията и придобиването на знание – още по-поверителни, отдаването на Кш̣а в предано служене, в пълно Кш̣а съзнание, е най-поверителното наставление. Това е същността на осемнайсета глава.

Друг аспект на Бхагавад-гӣт е, че действителната истина е Върховната Божествена Личност Кш̣а. Абсолютната Истина бива осъзната в три аспекта – безличностен Брахман, локализирана Парамтм и накрая Бог, Върховната Личност, Кш̣а. Съвършено знание за Абсолютната Истина означава съвършено знание за Кш̣а; всички раздели на знанието са неделими части от това разбиране. Кш̣а е трансцендентален, защото винаги се намира в своята вечна вътрешна енергия. Живите същества са проявени от неговата енергия и са разделени на две категории – вечно обусловени и вечно освободени. Тези живи същества са безброй и се приемат за съществени частици от Кш̣а. Материалната енергия е проявена в двайсет и четири подразделения. Под влияние на вечното време творението е създавано и унищожавано от външната енергия. Това космично проявление многократно става видимо и невидимо.

В Бхагавад-гӣт се обсъждат пет основни теми: Върховната Личност, материалната природа, живите същества, вечното време и различните дейности. Всичко зависи от Върховната Божествена Личност, Кш̣а. Всички схващания за Абсолютната Истина – безличностният Брахман, локализираната Парамтм, както и всяко друго трансцендентално схващане – се вместват в разбирането на Бога, Върховната Личност. Въпреки че външно Бог, живото същество, материалната природа и времето изглеждат различни, нищо не се различава от Върховния. Но Върховният винаги се различава от всичко. Това е философията на Бог Чайтаня – „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие“. Тази философска система представлява съвършено знание за Абсолютната Истина.

В своята изначална позиция живото същество е чист дух. То е също като атомна частица от Върховния Дух. По тази аналогия Бог Кш̣а може да бъде сравнен със слънцето, а живите същества – със слънчевата светлина. Понеже са междинна енергия на Кш̣а, живите същества са склонни да влизат в контакт или с материалната, или с духовната енергия. С други думи, живото същество се намира между двете енергии на Бога, но принадлежи към по-висшата му енергия и притежава частична независимост. Когато използва тази независимост правилно, то попада под непосредствено ръководство на Кш̣а. И така достига естествената си позиция в енергията, която дава наслаждение.