ТЕКСТ 77
тач ча сасмтя сасмтя
рӯпам атй-адбхута харе
висмайо ме махн рджан
хш̣я̄ми ча пуна пуна
тат – това; ча – също; сасмтя – като си припомня; сасмтя – като си припомня; рӯпам – форма; ати – много; адбхутам – прекрасна; харе – на Бог Кш̣а; висмая – чудо; ме – мой; махн – голям; рджан – о, царю; хш̣я̄ми – аз се наслаждавам; ча – също; пуна пуна – отново и отново.
О, царю, щом си припомня прекрасната форма на Бог Кш̣а, аз съм безкрайно удивен и преизпълнен с непресъхваща радост.
Става ясно, че по милостта на Вя̄са, Саджая също е видял вселенската форма на Кш̣а, показана на Арджуна. Беше казано, че Бог Кш̣а никога преди не е показвал тази си форма. Тя е показана само на Арджуна, но независимо от това някои велики предани също са я видели и един от тях е Вя̄са. Той е измежду великите предани на Бога и е считан за могъщо въплъщение на Кш̣а. Вя̄са открива всичко на своя ученик Саджая, който отново се наслаждава на спомена за прекрасната форма на Кш̣а.