ТЕКСТ 1
саджая увча
та татх кпавиш̣ам
ашру-пӯркулекш̣аам
виш̣ӣдантам ида вкям
увча мадхусӯдана
саджая увча – Саджая каза; там – на Арджуна; татх – така; кпа – от състрадание; виш̣ам – завладян; ашру-пӯра-кула – пълни със сълзи; ӣкш̣аам – очи; виш̣ӣдантам – като скърби; идам – тези; вкям – думи; увча – изрече; мадху-сӯдана – убиецът на демона Мадху.
Саджая каза: Като вижда Арджуна обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусӯдана, Кш̣а, изрича следните думи.
Материалното състрадание, скръбта и сълзите са признак на невежество по отношение на истинското аз. Състраданието към вечната душа е себепознание. В този стих е важна думата „Мадхусӯдана“. Бог Кш̣а е убил демона Мадху и сега Арджуна иска от него да убие демона на погрешното разбиране, който го е обзел при изпълнението на дълга му. Никой не знае как да приложи състраданието. Няма смисъл от състрадание към дрехата на един давещ се. Падналият в океана на незнанието не може да бъде спасен просто като се спаси връхната му дреха – грубото материално тяло; който не знае това и скърби за дрехата, се нарича шӯдра, ненужно скърбящ. Арджуна е кш̣атрия и от него не се очаква такова поведение. Но Бог Кш̣а може да разпръсне скръбта на невежия и с тази цел изговаря Бхагавад-гӣт. Тази глава ни разкрива себепознанието чрез аналитично изучаване на материалното тяло и трансценденталната душа, обяснени от върховния авторитет Бог Шрӣ Кш̣а. Това е осъществимо само ако човек работи без привързаност към резултатите, твърдо установен в разбиране на истинското аз.