ТЕКСТ 2

Кш̣а и Бог, Върховната Личност, са идентични. Ето защо навсякъде в Гӣт Кш̣а е наричан Бхагавн. Бхагавн е висшият аспект на Абсолютната Истина. Тя се постига в три стадия на разбиране: Брахман – безличностния всепроникващ дух, Парамтм – локализирания аспект на Върховния в сърцата на всички живи същества и накрая Бхагавн – Върховната Божествена Личност, Кш̣а. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.11) тази концепция за Абсолютната Истина е описана по следния начин:

„Абсолютната Истина се постига в три аспекта, които не се отличават един от друг. Те се наричат Брахман, Парамтм и Бхагавн“.

Тези три проявления на Бога могат да бъдат обяснени с примера за слънцето, което също се проявява в три аспекта: слънчева светлина, слънчева повърхност и самата планета Слънце. Този, който изучава само слънчевата светлина, се намира на първото стъпало на познанието. На следващото стъпало е този, който е изучил слънчевия диск. Но най-дълбоко разбира природата на Слънцето този, който е достигнал това небесно тяло. Редовите изследователи, изучаващи само слънчевата светлина, нейната всепроникваща способност и ослепително сияние, могат да бъдат сравнени с човек, способен да постигне само един аспект на Абсолютната Истина – безличностния Брахман. По-задълбоченият изследовател, притежаващ знание за слънчевия диск, е подобен на човека, достигнал по-висшия аспект на Абсолютната Истина – Парамтм. А проникналият в самото сърце на планетата Слънце е като човека, осъзнал най-висшия, личностен аспект на Абсолютната Истина. Ето защо бхактите – преданите, осъзнали Абсолютната Истина като Бхагаван – са считани за най-издигнати трансценденталисти, макар че всички, които се опитват да постигнат Абсолютната Истина, изучават един и същ обект. Слънчевата светлина, слънчевият диск и вътрешността на слънчевата планета са неразривно свързани помежду си, но изучаващите ги не принадлежат към една и съща категория.

Великият мъдрец и познавач на Ведите Паршара Муни, бащата на Всадева, обяснява санскритската дума бхагавн по следния начин. Бхагавн е Върховната Личност, притежаваща всички богатства, цялата сила, слава, красота, знание и отречение. По света има много хора, които са много богати, много могъщи, много красиви, знаменити, с огромни познания и способни на отречение, но никой от тях не може да твърди, че притежава всичките богатства, цялата сила и всичко останало в пълна степен. Единствено Кш̣а може да претендира за това, защото Той е Върховната Божествена Личност. Нито едно живо същество – дори Брахм, Шива и Нряа – не притежава тези съвършенства в степента, в която ги притежава Кш̣а. Затова в Брахма сахит Господ Брахм потвърждава, че Бог Кш̣а е Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е предвечният Бог, Бхагавн, известен като Говинда, Той е върховната причина на всички причини:

„Мнозина притежават качествата на Бхагавн, но Кш̣а е върховният, защото никой не го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено със знание и блаженство. Той е предвечният Бог Говинда и причината на всички причини“ (Брахма сахит, 5.1).

В Бхгаватам са изброени много въплъщения на Върховната Личност, но Кш̣а е описан като изначалния Бог, източника на всички въплъщения:

„Всички изброени тук въплъщения на Бога са или пълни проявления, или части от пълните проявления на Върховния Бог, но Кш̣а е самият Върховен Бог, Личността на Бога“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.3.28).

Следователно Кш̣а е изначалната Върховна Божествена Личност, Абсолютната Истина, източникът на Свръхдушата и безличностният Брахман.

В присъствието на Върховната Божествена Личност скръбта на Арджуна за роднините му изглежда твърде неуместна, затова Кш̣а изразява своето удивление с думата кута, „откъде“. Подобна проява на слабост трудно би могла да се очаква от човек, принадлежащ към категорията на цивилизованите хора, известни като ряни. ряни се наричат тези, които знаят истинската стойност на живота и чиято култура се основава на духовното познание. Хората, водени от материална представа, не знаят, че висшата цел на живота е постигането на Абсолютната Истина, Виш̣у, Бхагавн; запленени от външните черти на материалния свят, те не знаят какво е освобождение. Такива хора са недостойни да се наричат ряни. Отказвайки да се сражава, Арджуна се отклонява от дълга си на кш̣атрия. Подобно малодушие не подобава на истинските ряни. Това неизпълнение на дълга е пречка в духовния път на човека; то дори го лишава от възможността да се прослави в материалния свят. Бог Кш̣а не одобрява т.нар. състрадание на Арджуна към роднините му.