ТЕКСТ 21
ведвиншина нитя
я енам аджам авяям
катха са пуруш̣а пртха
ка гхтаяти ханти кам
веда – знае; авиншинам – неразрушима; нитям – винаги съществуваща; я – човек, който; енам – тази (душа); аджам – неродена; авяям – неизменна; катхам – как; са – тази; пуруш̣а – личност; пртха – о, Пртха (Арджуна); кам – когото; гхтаяти – заставя да нарани; ханти – убива; кам – когото.
О, Пртха, как една личност, която знае, че душата е неразрушима и вечна, неродена и неизменна, може да убие някого или да застави някого да убива?
Всяко нещо си има предназначение и човек, притежаващ съвършено знание, знае как и къде да употреби всичко по най-подходящ начин. Насилието също има своето предназначение, но да го прилага правилно може само този, който притежава знание. Например съдията, осъдил на смърт един убиец, не е порицаван за това, че извършва насилие съгласно кодексите на правосъдието. В Ману сахит – сборника от закони за човешкото общество, се потвърждава, че един убиец трябва да бъде наказан със смърт; така в следващия си живот той няма да страда заради извършения грях. Ето защо царската заповед за екзекуция на убиеца е за негово благо. Кш̣а заповядва сражение и това означава, че насилието е необходимо за висша справедливост. Затова Арджуна трябва да изпълни неговата повеля, знаейки добре, че насилието, извършено в сражение заради Кш̣а, не е никакво насилие, тъй като човека, и по-точно душата, не може да бъде убита. В името на справедливостта понякога е наложително така нареченото насилие. Хирургическата операция не е предназначена да убие пациента, а да го излекува. Затова битката на Арджуна по нареждане на Кш̣а е в пълно знание и няма да навлече греховни последици.