ТЕКСТ 24
аччхедьо 'ям адхьо 'ям
акледьо 'шош̣я ева ча
нитя сарва-гата стхур
ачало 'я сантана
аччхедя – нерушима; аям – тази душа; адхя – не може да бъде изгорена; аям – тази душа; акледя – неразтворима; ашош̣я – не може да бъде изсушена; ева – сигурно; ча – и; нитя – вечна; сарва-гата – всепроникваща; стху – неизменна; ачала – неподвижна; аям – тази душа; сантана – вечно една и съща.
Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата.
Всички изброени характеристики на индивидуалната душа служат като неоспоримо доказателство за това, че тя винаги остава малка частица от духовното цяло и никога не променя своето положение. Това опровергава теорията на монизма, тъй като никога не се очаква индивидуалната душа да стане едно хомогенно цяло. След като се освободи от материалното замърсяване, душата може да предпочете да остане като духовна искра в сияйните лъчи на Бога, но интелигентните души отиват на духовните планети, за да общуват с Божествената Личност.
Думата сарва-гата (всепроникващ) е важна, защото няма съмнение, че живите същества се намират навсякъде в творението на Бога. Те живеят на сушата, във водата, във въздуха, в земята и дори в огъня. Мнението, че огънят ги унищожава, е неприемливо – тук ясно е посочено, че душата не може да бъде изгорена. Няма съмнение, че живи същества обитават и Слънцето в тела, приспособени да живеят в огъня. Ако Слънцето беше необитаемо, тогава думата сарва-гата, „живеят навсякъде“, би изгубила смисъла си.