ТЕКСТ 25
авякто 'ям ачинтьо 'ям
авикрьо 'ям учяте
тасмд ева видитваина
ннушочитум архаси
авякта – невидима; аям – тази душа; ачинтя – невъобразима; аям – тази душа; авикря – непроменяема; аям – тази душа; учяте – се казва; тасмт – тази причина; евам – като това; видитв – като знае добре; енам – тази душа; на – не; анушочитум – да скърбиш; архаси – ти заслужаваш.
Душата е невидима, невъобразима, непроменяема. Знаейки това, ти не трябва да скърбиш за тялото.
Както беше казано, размерите на душата са толкова малки, че тя не може да бъде видяна дори с най-мощния микроскоп; затова я наричат невидима. Съществуването на душата не може да бъде установено експериментално и единственото доказателство се явяват шрути, ведическите писания. Длъжни сме да приемем тази истина; няма друг източник, от който да разберем за съществуването на душата, макар да усещаме нейното присъствие. Много неща се приемат на доверие, по твърдения от висш авторитет. Никой не отрича съществуването на баща си, заради твърдението на майка си. Няма друг източник, от който да разберем самоличността на бащата, освен думите на майката; и няма друг източник за разбиране на душата, освен изучаване на Ведите. С други думи, душата е непостижима със средствата на експерименталното знание. Душата е съзнателна; тя е самото съзнание – това също е казано във Ведите и трябва да го приемем. За разлика от тялото душата не претърпява промени. Като вечно неизменна, тя винаги остава незначителна в сравнение с безграничната Върховна Душа. Върховната Душа е безпределна, а индивидуалната душа е безкрайно малка. Затова неизменната малка душа никога не може да стане равна на безкрайната душа, Върховната Божествена Личност. Това схващане се повтаря във Ведите в различни варианти, за да потвърди категоричността на разбирането за душата. Повтарянето на нещо е необходимо, така разбираме напълно и безгрешно същността му.