No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 38

сукха-дукхе саме ктв
лбхлбхау джаджаяу
тато юддхя юджясва
наива ппам авпсяси

сукха – щастие; дукхе – и нещастие; саме – с уравновесеност; ктв – постъпва така; лбха-албхау – печалба и загуба; джая-аджаяу – победа и поражение; тата – след това; юддхя – заради самото сражение; юджясва – сражавай се; на – никога; евам – по този начин; ппам – последица от греховете; авпсяси – ще получиш.

Сражавай се в името на самото сражение, без мисъл за щастие или нещастие, загуба или печалба, победа или поражение. Така ти никога няма да си навлечеш грехове.

Бог Кш̣а открито заявява на Арджуна, че трябва да се сражава заради самото сражение, защото Той желае тази битка. Човек, който действа в Кш̣а съзнание, не мисли за щастие и нещастие, печалба и загуба, победа и поражение. Съзнанието е трансцендентално, когато всяка дейност се посвещава на Кш̣а. По този начин няма последици от материалните дейности. Човек, действащ за удовлетворение на собствените си желания, независимо дали под влияние на доброто, или на страстта, е подвластен на резултата – бил той добър или лош. Но който изцяло се е посветил на дейности в Кш̣а съзнание, повече не е задължен на никого, както би бил при обикновени обстоятелства. Казано е:

деварш̣и-бхӯтпта-н пит
на кикаро ням ӣ ча рджан
сарвтман я шараа шарая
гато мукунда парихтя картам

„Всеки, напълно отдал се на Кш̣а, Мукунда, и изоставил всички други задължения, не е длъжен на никого за нищо – нито на полубоговете, нито на мъдреците, нито на хората, нито на роднините, нито на човечеството, нито на прадедите“ (Шрӣмад Бхгаватам, 11.5.41). В този стих Кш̣а само загатва на Арджуна за това, което по-ясно ще бъде обяснено в следващите стихове.

« Previous Next »