ТЕКСТ 66
нсти буддхир аюктася
на чюктася бхван
на чбхваята шнтир
ашнтася кута сукхам
на асти – не може да има; буддхи – трансцендентална интелигентност; аюктася – за всеки, който не е свързан (с Кш̣а съзнание); на – не; ча – и; аюктася – за човек, лишен от Кш̣а съзнание; бхван – установен ум (в щастие); на – не; ча – и; абхваята – на човек, който не е установен; шнти – спокойствие; ашнтася – на неспокойния; кута – къде е; сукхам – щастие.
Този, който не е свързан с Върховния (в Кш̣а съзнание), няма нито трансцендентална интелигентност, нито устойчив ум, без които е невъзможно да се намери спокойствие. А как може да има щастие без спокойствие?
Без Кш̣а съзнание няма покой. В пета глава (5.29) се потвърждава: само когато разбере, че Кш̣а е единственият наслаждаващ се на всички добри резултати от жертвоприношенията и въздържанията; че Той е господарят на всички вселенски проявления; че Той е истинският приятел на всички живи същества – само тогава човек може да намери истински мир. Затова без Кш̣а съзнание за ума няма крайна цел. Безпокойството се поражда от липса на крайна цел, а когато човек знае, че Кш̣а е наслаждаващият се, господарят и приятелят на всеки, тогава умът му става устойчив и умиротворен. Ето защо хората, чиято дейност не е свързана с Кш̣а, постоянно са разтревожени от нещо и колкото и да се опитват да демонстрират спокойствие и духовен напредък, в живота им няма мир. Кш̣а съзнание е състояние на естествен мир, постижим само чрез общуване с Кш̣а.