ТЕКСТ 71
вихя кмн я сарвн
пумш чарати ниспха
нирмамо нирахакра
са шнтим адхигаччхати
вихя – като изоставя; кмн – материални желания за сетивно наслаждение; я – която; сарвн – всички; пумн – една личност; чарати – живее; ниспха – без желания; нирмама – без чувство за собственост; нирахакра – без фалшиво его; са – той; шнтим – съвършен мир; адхигаччхати – постига.
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
Да се избавим от желанията, означава да не пожелаваме нищо за сетивно наслаждение. С други думи, желанието да станем Кш̣а осъзнати, е действителната липса на желания. Съвършенство в Кш̣а съзнание постига този, който е осъзнал своето положение на вечен слуга на Кш̣а, престанал е да се отъждествява с материалното си тяло и се е отказал от измамното чувство за собственост. Такъв човек знае, че трябва да използва всичко за удовлетворение на Кш̣а, защото Той е господар на всичко. Арджуна не искал да се сражава заради собственото си удовлетворение, но когато става напълно Кш̣а осъзнат, взема участие в битката, защото Бог иска това от него. Арджуна няма такова желание, но прави това заради Кш̣а, и то по най-добрия начин. Истинско отсъствие на желания е желанието да се удовлетвори Кш̣а, а не изкуственият опит да се премахнат желанията. Живото същество не може да престане да желае или да чувства, но трябва да промени качеството на желанията си. Една личност без материални желания знае, че всичко принадлежи на Кш̣а (ӣшвсям ида сарвам) и затова не предявява собственически права над нищо. Това трансцендентално знание се основава на себереализацията – ясното осъзнаване на факта, че всяко живо същество е вечна неделима част от Кш̣а, еднаква в духовно отношение с него, а вечната му позиция никога не е на същото или на по-високо ниво от позицията на Кш̣а. Това разбиране на Кш̣а съзнание е основният принцип за постигане на истински мир.