No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

яд яд чарати шреш̣хас
тат тад еветаро джана
са ят прама куруте
локас тад анувартате

ят ят – каквото и; чарати – прави; шреш̣ха – почитаният водач; тат – това; тат – и само това; ева – със сигурност; итара – обикновеният; джана – човек; са – той; ят – който и да е; прамам – пример; куруте – извършва; лока – целият свят; тат – този; анувартате – следва.

Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят.

Хората винаги се нуждаят от лидер, който да ги учи с личния си пример. Един лидер не може да учи хората да не пушат, ако той самият пуши. Бог Чайтаня казва, че учителят трябва да се превърне в образец за подражание, преди да е започнал да обучава когото и да било. Такъв образец се нарича чря – идеалният учител. Той трябва да следва принципите на шстрите (писанията), за да обучава хората. Учителят няма право да установява собствени правила, противоречащи на принципите в свещените писания. Свещените писания, като Ману сахит и други подобни, са приети за основни книги с наставления за човешкото общество. Затова учението на един лидер трябва да се основава на предписаното в тези общоприети шстри. Този, който се стреми към съвършенство, е длъжен да се придържа към установени от великите учители правила. Шрӣмад Бхгаватам също потвърждава, че трябва да се върви по стъпките на великите предани – това е пътят към духовното осъзнаване. Царят или държавният глава, бащата и учителят в училище са считани за естествени водачи на хората. Всички те носят огромна отговорност за съдбата на тези хора. Затова трябва да са добре запознати с моралните и духовните закони, изложени в свещените книги.

« Previous Next »