ТЕКСТ 20
кармааива хи сасиддхим
стхит джанакдая
лока-саграхам евпи
сампашян картум архаси
карма – чрез работа; ева – дори; хи – несъмнено; сасиддхим – в съвършенство; стхит – е установен; джанака-дая – Джанака и другите царе; лока-саграхам – хората; ева апи – също; сампашян – като имат предвид; картум – да действаш; архаси – ти заслужаваш.
Царе като Джанака постигнаха съвършенство просто като изпълняваха предписаните си задължения. Така и ти трябва да вършиш работата си за пример на останалите.
Царе като Джанака са себеосъзнали се души; те не са задължени да следват предписанията на Ведите. Въпреки това те изпълняват всички предписани дейности само за да дадат пример на хората. Джанака е баща на Сӣт и тъст на Бог Шрӣ Рма. Бидейки велик предан на Бога, той бил над всички предписания, но като цар на Митхил (околия в провинция Бихар, Индия), бил длъжен да учи своите поданици как да изпълняват предписаните си задължения. Бог Кш̣а и вечният му приятел Арджуна нямат нужда от битката на бойното поле Курукш̣етра, но те се сражават, за да покажат на хората, че насилието също е необходимо, когато са изчерпани мирните средства. Преди тази битка са били положени всички усилия да се избегне войната дори и от Върховната Божествена Личност, но другата страна е била твърдо решена да се сражава. При такава справедлива кауза сражението се превръща в необходимост. Кш̣а осъзнатият не се интересува от нищо в този свят; въпреки това той продължава да се труди, за да покаже на хората как трябва да живеят и да работят. Личностите с опит в Кш̣а съзнание могат да действат така, че другите да ги следват. Това се обяснява в следващия стих.