ТЕКСТ 30

В този стих ясно е посочена целта на Бхагавад-гӣт. Бог казва, че човек трябва да развие Кш̣а съзнание, за да изпълнява своя дълг с дисциплината на воин. Да се следва такова указание не е толкова просто. И все пак трябва да се действа с упование в Кш̣а, защото това е органично присъщата на живото същество позиция. То не може да бъде щастливо, ако е независимо от Върховния Бог, понеже вечната му органично присъща позиция е да бъде зависимо от желанията на Бога. Затова Шрӣ Кш̣а нарежда на Арджуна да се сражава, като че ли е негов военачалник. Човек трябва да жертва всичко по волята на Върховния и в същото време да изпълнява предписаните си задължения, без претенции за собственост. Арджуна не бива да обсъжда заповедта на Бога, а просто да я изпълни. Върховният Бог е душата на всички души; затова този, който зависи изцяло и единствено от Върховната Душа без лични съображения, или с други думи, е напълно Кш̣а осъзнат, се нарича адхтма-четс. Ниршӣ означава, че следваме заповедите на господаря си, без да очакваме изгода. Един касиер ежедневно преброява милиони долари, собственост на банката, но не слага в джоба си нито цент. Така и ние трябва да осъзнаем, че в този свят нищо не ни принадлежи – тук всичко принадлежи на Върховния. Това е истинският смисъл на думата майи, „на мен“. Действайки с такова съзнание за Кш̣а, се освобождаваме от всякакви претенции за собственост. Това чувство се нарича нирмама, „нищо не е мое“. Нежеланието да изпълним такава строга заповед, която не се съобразява с т.нар. телесни роднини, трябва да се превъзмогне. Така ще можем да станем вигата-джвара, тоест да се избавим от паниката и апатията. Всеки според качествата и положението си има определени задължения; и всички те могат да бъдат изпълнявани в Кш̣а съзнание, както беше описано по-горе. Това ще ни води по пътя на освобождението.