ТЕКСТ 39
вта гнам етена
гнино нитя-ваири
кма-рӯпеа каунтея
душ̣пӯреналена ча
втам – покрито; гнам – чистото съзнание; етена – с това; гнина – на знаещия; нитя-ваири – от вечния враг; кма-рӯпеа – във формата на похот; каунтея – о, сине на Кунтӣ; душ̣пӯреа – никога няма да бъде задоволена; аналена – от огъня; ча – също.
По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.
В Ману смти се казва, че похотта не може да бъде задоволена с никакви количества сетивно наслаждение; както огънят никога не може да бъде изгасен, ако постоянно се подклажда с дърва. В центъра на всички дейности в материалния свят стои сексът и затова този свят е наричан маитхуня-гра – оковите на сексуалния живот. В затвора оковават престъпниците във вериги; по същия начин престъпниците, които пренебрегват законите на Бога, са оковани във веригите на сексуалния живот. Напредъкът на една материална цивилизация, основан на стремежа към сетивно наслаждение, увеличава продължителността на материалното съществуване на живото същество. Затова тази похот е символ на невежеството, което задържа живото същество в материалния свят. Вкусвайки сетивни наслаждения, човек може и да изпита някакво чувство за щастие, но всъщност това така наречено щастие е най-големият му враг.