ТЕКСТ 40
индрии мано буддхир
асдхиш̣хнам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гнам втя дехинам
индрии – сетивата; мана – умът; буддхи – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣хнам – седалище; учяте – се нарича; етаи – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣а – тази похот; гнам – знанието; втя – като покрива; дехинам – на въплътеното.
Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.
Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кш̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бхгаватам (10.84.13):
ястма-буддхи куапе три-дхтуке
сва-дхӣ калатрдиш̣у бхаума иджя-дхӣ
ят-тӣртха-буддхи салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхара
„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“