ТЕКСТ 14

Както в материалния свят при една конституционна монархия съществува закон, според който монархът не може да сгреши или не е подвластен на държавните закони; по същия начин Бог, въпреки че е създател на този свят, не се влияе от материалните дейности. Той създава, но остава настрана от създаденото; за разлика от живите същества, оплетени в последствията от своята дейност заради присъщата им склонност да господстват над материалната природа. Собственикът на едно предприятие не носи отговорност за добрите и лошите постъпки на своите работници; цялата отговорност пада върху самите тях. Не Бог, а жаждата за сетивни наслаждения заставя живите същества да се занимават с материална дейност. В желанието си за повече наслаждение, живите същества се трудят в този свят и мечтаят след смъртта си да вкусят райско щастие. Бог, бидейки самодостатъчен, не е привлечен от т.нар. райско щастие. Полубоговете в рая са само негови слуги. Собственикът на предприятието никога не се стреми към долнопробните удоволствия, за които мечтаят работниците му. Бог е отвъд материалните дейности и последствията от тях. Например дъждовете не са непосредствена причина за разнообразната растителност, която се появява на земята, макар че без дъждове не е възможно да израсне нищо. Ведическите смр̣ти (Виш̣н̣у Пура̄н̣а, 1.4.51) потвърждават това по следния начин:

„В материалните творения Бог е само върховната причина. Непосредствената причина за космичното проявление е материалната природа“. Сътворените същества са разнообразни – полубогове, хора и животни – и всички те са подвластни на последиците от миналите си добри или лоши дела. Бог само им осигурява всичко необходимо за техните дейности, както и законите на материалните гуи, но Той не носи никаква отговорност за миналите и настоящите им действия. Във Веднта сӯтра (2.1.34) се казва: ваиш̣амя-наиргхйе на спекш̣атвт – Бог никога не е пристрастен към никое живо същество. Живото същество лично отговаря за своите постъпки. Бог просто му предоставя необходимото чрез своята външна енергия – материалната природа. Всеки, който разбира цялата сложност на закона за карма, т.е. дейности и последици, не се влияе от резултата на своите действия. С други думи, личност, разбрала тази трансцендентална природа на Бога, е усъвършенствала своето Кш̣а съзнание и законът на карма няма власт върху нея. А който няма представа за трансценденталната природа на Бога и смята, че Бог се стреми към кармични резултати, както правят обикновените живи същества, със сигурност се оплита в последствията от собствените си действия. Но знаещият Върховната Истина е освободена душа, установена в Кш̣а съзнание.