ТЕКСТ 20
тяктв карма-пхалсага
нитя-тпто ниршрая
кармай абхиправтто 'пи
наива кичит кароти са
тяктв – изоставил; карма-пхала-сагам – привързаност към плода от дейността; нитя – винаги; тпта – е удовлетворен; ниршрая – без подслон; кармаи – в дейност; абхиправтта – е напълно зает; апи – въпреки; на – не; ева – несъмнено; кичит – нищо; кароти – върши; са – той.
Изоставил привързаността към резултата от своите дейности, винаги удовлетворен и независим, той не извършва кармично действие, макар да предприема всякакви начинания.
Тази свобода от робството на кармичните действия е възможна само в Кш̣а съзнание, когато всичко се върши за Кш̣а. Кш̣а осъзнатият действа, движен от чиста любов към Върховната Божествена Личност, и затова не е привързан към резултата от действието. Той не е привързан дори към поддържането на собственото си съществуване, защото във всичко се уповава на Кш̣а. Не се стреми да притежава вещи, нито да съхранява това, което вече има. Старае се да изпълнява дълга си възможно най-добре, за всичко друго разчита на Кш̣а. Такава непривързана личност винаги е освободена от последиците – добри или лоши; все едно не прави нищо. В това се състои особеността на акарма, т.е. на дейностите без кармични последици. Следователно всяка друга дейност, освен тази в Кш̣а съзнание, обвързва извършителя и това е същността на викарма, както вече беше обяснено.