ТЕКСТ 19
яся сарве самрамбх
кма-сакалпа-варджит
гя̄нгни-дагдха-карма
там ху паита будх
яся – всеки, чиито; сарве – всякакъв вид; самрамбх – опити; кма – с желание за сетивно наслаждение; сакалпа – решителност; варджит – са лишени от; гя̄на – от съвършено знание; агни – от огъня; дагдха – изгорени; кармам – чиято работа; там – за него; ху – заявяват; паитам – учените; будх – тези, които знаят.
Човек е в пълно знание, когато усилията му са лишени от желание за сетивно наслаждение. Мъдреците казват, че последиците от неговите дейности са вече изгорени в огъня на съвършеното знание.
Само човек със съвършено знание може да разбере дейностите на една личност в Кш̣а съзнание. Такава личност не се стреми към сетивно наслаждение и става ясно, че вече е изгорила последиците от своите действия чрез съвършеното знание за органично присъщата си позиция на вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Достигналият подобно съвършенство в знанието е истински мъдрец. Знанието за вечното служене на Бога е сравнявано с огъня. Веднъж пламнал, този огън ще изгори всички последици от дейността.