No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

шрӣ-бхагавн увча
бахӯни ме вятӣтни
джанмни тава чрджуна
тнй аха веда сарви
на тва веттха паран-тапа

шрӣ-бхагавн увча – Божествената Личност каза; бахӯни – много; ме – от моите; вятӣтни – са минали; джанмни – раждания; тава – от твоите; ча – и също; арджуна – о, Арджуна; тни – тези; ахам – Аз; веда – зная; сарви – всички; на – не; твам – ти; веттха – знаеш; парам-тапа – о, покорителю на врагове.

Божествената Личност каза: И ти, и Аз сме преминали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете.

В Брахма сахит (5.33) се говори за множество въплъщения на Бога:

адваитам ачютам андим ананта-рӯпам
дя пура-пуруш̣а нава-яувана ча
ведеш̣у дурлабхам адурлабхам тма-бхактау
говиндам ди-пуруш̣а там аха бхаджми

„Почитам Върховния Бог Говинда (Кш̣а), предвечната личност, абсолютния, непогрешимия, безначалния. Въпреки че дава начало на безброй форми, Той остава все същата изначална и предвечна личност, която е винаги млада. Вечните, изпълнени с блаженство и знание форми на Бога, обикновено са неразбираеми дори за най-добрите ведически учени, но винаги се разкриват пред чистите, искрени предани“.

В Брахма сахит (5.39) се казва още:

рмди-мӯртиш̣у кал-ниямена тиш̣хан
ннватрам акарод бхуванеш̣у кинту
кш̣а свая самабхават парама пумн йо
говиндам ди-пуруш̣а там аха бхаджми

„Почитам Върховният Бог Говинда (Кш̣а), който неизменно се появява в различни форми като Рма или Нсиха, както и в множество частични въплъщения. А при това остава винаги изначалният Бог, известен като Кш̣а, който се появява и лично“.

Във Ведите също се казва, че макар да е единствен и неповторим, Бог проявява себе си в безброй много форми. Той е подобен на камъка ваидӯря, който променя цвета си, но винаги остава един и същ. Всички тези разнообразни форми се разбират от чисти, искрени предани, а не с просто изучаване на Ведите (ведеш̣у дурлабхам адурлабхам тма-бхактау). Предани като Арджуна са вечни спътници на Бога и където и да се появи Той, неговите придружители също се появяват, за да му служат в различни роли. Арджуна е един от тези предани и от стиха разбираме, че преди няколко милиона години, когато Бог Кш̣а изговаря Бхагавад-гӣт пред бога на Слънцето Вивасвн, Арджуна – в различен облик – също присъства там. Но разликата между Господ и Арджуна се състои в това, че Бог помни случилото се, докато Арджуна не го помни. Това е разликата между индивидуалните живи същества и Бога. Макар Арджуна да е наречен велик герой, покорител на враговете, той е неспособен да си спомни какво се е случвало в предишните му раждания. Защото едно живо същество, колкото и да е велико от материална гледна точка, никога не може да е равно на Върховния Бог. Вечните спътници на Бога, без съмнение, са освободени души, но те никога не са му равни. В Брахма сахит Господ е описан като непогрешим (ачюта), което означава, че не забравя себе си дори когато се намира в материалния свят. Затова Бог и живото същество не могат да бъдат равни в никакво отношение дори ако живото същество е освободено като Арджуна. Въпреки че Арджуна е предан на Бога, той понякога забравя положението на Господа. Но по Божията милост преданият може мигновено да осъзнае, че Той е непогрешим, докато лишените от преданост, демоните, не могат да разберат божествената му природа. Затова тези описания в Гӣт са неразбираеми за демоничните умове. Кш̣а си спомня деяния, извършени преди милиони години, докато Арджуна не помни, въпреки че и двамата са вечни по природа. Необходимо е също да се отбележи, че живото същество забравя, понеже сменя тялото си, докато Бог помни, тъй като не сменя своето сач-чид-нанда тяло. Той е адвайта – между него самия и неговото тяло няма разлика. Всичко, свързано с него, има духовна природа, докато обусловената душа се различава от материалното си тяло. И тъй като Господ и тялото му са тъждествени, неговата позиция дори когато идва в материалния свят, винаги е различна от позицията на обикновеното живо същество. Демоните не са в състояние да приемат трансценденталната природа на Бога, която Той лично обяснява в следващия стих.

« Previous Next »