ТЕКСТ 2
шрӣ-бхагавн увча
сання̄са карма-йогаш ча
нишреяса-карв убхау
тайос ту карма-сання̄ст
карма-його вишиш̣яте
шрӣ-бхагавн увча – Божествената Личност каза; сання̄са – отречението от работа; карма-йога – работа в преданост; ча – също; нишреяса-карау – водят по пътя на освобождението; убхау – и двете; тайо – от двете; ту – но; карма-сання̄ст – в сравнение с отказване от плодоносна работа; карма-йога – работа в преданост; вишиш̣яте – е по-добра.
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
Плодоносните дейности за сетивно наслаждение са причина за материалното робство. Докато е зает с дейности, целящи подобряване на телесните удобства, човек със сигурност ще преминава през различни видове тела и ще остава постоянно в оковите на материалното робство. Това е потвърдено в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.4 – 6):
нӯна праматта куруте викарма
яд индрия-прӣтая поти
на сдху манйе ята тмано 'ям
асанн апи клеша-да са деха
парбхавас твад абодха-джто
я̄ван на джигя̄сата тма-таттвам
я̄ват крия̄с твад ида мано ваи
кармтмака йена шарӣра-бандха
ева мана карма-ваша праюкте
авидяя̄тманй упадхӣямне
прӣтир на я̄ван майи всудеве
на мучяте деха-йогена тват
„Луди по сетивното наслаждение, хората не знаят, че настоящото им, пълно със страдания тяло, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че е временно, тялото винаги ни създава всевъзможни неприятности. Затова не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за плодоносни резултати за удовлетворение на сетивата. И завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, трябва да преминава от тяло в тяло. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежество, той трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Всудева. Само тогава ще има благоприятната възможност да се освободи от робството на материалното съществуване“.
Следователно гя̄на – знанието, че не си това материално тяло, а вечна душа, не е достатъчно за постигане на освобождение. Трябва да се действа от позицията, че си душа; в противен случай няма измъкване от материалното робство. А действията в Кш̣а съзнание не са на кармично ниво – те осигуряват духовния напредък. Без Кш̣а съзнание простото отричане от кармични дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек работи кармично. Но дейността в Кш̣а съзнание по естествен начин премахва резултата от кармична дейност и така не се налага слизане на материално ниво. Тоест такава дейност във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от пропадане. Отречение без Кш̣а съзнание е непълно, както потвърждава Шрӣла Рӯпа Госвмӣ в своята Бхакти-расмта синдху (1.2.258):
прпачикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастуна
мумукш̣убхи паритя̄го
ваиргя пхалгу катхяте
„Когато човек силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, свързани с Върховния Бог, като ги мисли за материални, неговото отречение се нарича несъвършено“.
Отречението е истинско, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Бога и никой не притежава нищо. Трябва да разберем, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кш̣а, винаги е в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кш̣а, всичко трябва да се използва в служене на Кш̣а. Тази съвършена форма на действие в Кш̣а съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения на Мя̄вдӣ сання̄сӣте.