ПЕТА ГЛАВА

ТЕКСТ 1: Арджуна каза: О, Кш̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.

ТЕКСТ 2: Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.

ТЕКСТ 3: Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.

ТЕКСТ 4: Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (скхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.

ТЕКСТ 5: Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.

ТЕКСТ 6: Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.

ТЕКСТ 7: Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.

ТЕКСТОВЕ 8 – 9: Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.

ТЕКСТ 10: Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.

ТЕКСТ 11: Йогӣте, изоставили всяка привързаност, действат с тяло, ум, интелигентност, и дори със сетивата си, само за да се пречистят.

ТЕКСТ 12: Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.

ТЕКСТ 13: Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.

ТЕКСТ 14: Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гуите на материалната природа.

ТЕКСТ 15: И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.

ТЕКСТ 16: Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.

ТЕКСТ 17: Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.

ТЕКСТ 18: Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).

ТЕКСТ 19: Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.

ТЕКСТ 20: Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.

ТЕКСТ 21: Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.

ТЕКСТ 22: За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.

ТЕКСТ 23: Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.

ТЕКСТ 24: Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.

ТЕКСТ 25: Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.

ТЕКСТ 26: За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.

ТЕКСТОВЕ 27 – 28: Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.

ТЕКСТ 29: Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.