ТЕКСТ 3
гйея са нитя-сання̄сӣ
йо на двеш̣и на ккш̣ати
нирдвандво хи мах-бхо
сукха бандхт прамучяте
гйея – трябва да се знае; са – той; нитя – винаги; сання̄сӣ – човек, който се е отрекъл; я – който; на – никога; двеш̣и – мрази; на – нито; ккш̣ати – желае; нирдвандва – освободен от двойствености; хи – несъмнено; мах-бхо – о, силноръки; сукхам – щастливо; бандхт – от робство; прамучяте – е освободен.
Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.
Напълно Кш̣а осъзнат, човек е винаги в отречение, защото не желае резултатите от делата си и не изпитва неприязън към тях. Той се посвещава на трансценденталното любовно служене на Бога със знание и разбиране на органично присъщата си позиция по отношение на Кш̣а. И много добре знае, че Кш̣а е цялото, а той е частица, неразделно свързана с него. Това знание е съвършено, защото е вярно в количествено и в качествено отношение. Схващането, че сме еднакви с Кш̣а, е неправилно, защото частта не може да бъде равна на цялото. Нашата еднаквост в качествено и различието ни в количествено отношение – това е правилното трансцендентално знание, което води човека до удовлетворение, т.е. той не се стреми към нищо и не се оплаква. В ума му няма двойственост – каквото и да прави, той го прави за Кш̣а. Като постига по този начин освобождение от двойственостите, той е свободен дори в този материален свят.