ТЕКСТ 20
на прахш̣йет прия прпя
нодвиджет прпя чприям
стхира-буддхир асаммӯхо
брахма-вид брахмаи стхита
на – никога; прахш̣йет – не се радва; приям – нещо приятно; прпя – като достига; на – не; удвиджет – се вълнува; прпя – като получава; ча – също; априям – нещо неприятно; стхира-буддхи – с устойчив разум; асаммӯха – необъркан; брахма-вит – човек, който познава съвършено Върховния; брахмаи – в трансценденталността; стхита – установена.
Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
Тук са описани качествата на една себепознала се личност. Първото ѝ качество е, че тя не е в илюзия от фалшивото отъждествяване на тялото с истинското аз. Тя знае много добре, че не е това тяло, а е частица, откъсната от Върховната Божествена Личност. Затова не се радва, когато постигне нещо, нито скърби, когато загуби нещо, свързано с тялото ѝ. Тази стабилност на ума се нарича стхира-буддхи, себеинтелигентност. Такава личност не се заблуждава, защото не бърка грубото тяло с душата, не приема тялото за нещо вечно и не пренебрегва съществуването на душата. Това знание я издига до положението да обхване в пълнота науката за Абсолютната Истина – Брахман, Парамтм и Бхагавн. По този начин тя разбира органично присъщата си позиция и не се опитва изкуствено да стане еднаква с Върховния във всяко отношение. Това се нарича Брахман реализация, т.е. себереализация. И това устойчиво съзнание е Кш̣а съзнание.