ТЕКСТ 19
ихаива таир джита сарго
йеш̣ смйе стхита мана
нирдош̣а хи сама брахма
тасмд брахмаи те стхит
иха – в този живот; ева – несъмнено; таи – от тях; джита – победени; сарга – раждането и смъртта; йеш̣м – чиито; смйе – в равновесие; стхитам – установен; мана – ум; нирдош̣ам – безупречни; хи – несъмнено; самам – в равновесие; брахма – като Върховния; тасмт – следователно; брахмаи – във Върховния; те – те; стхит – са установени.
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.