ТЕКСТ 6

Има два вида сання̄сӣ, личности на стъпалото на отречение от живота. Мя̄вдӣ сання̄сӣте изучават Скхя философията, а ваиш̣ава сання̄сӣте изучават философията на Бхгаватам, който дава правилния коментар върху Веднта сӯтра. Мя̄вдӣ сання̄сӣте също изучават Веднта сӯтра, но използват собствения си коментар Шрӣрака бхш̣я, написан от Шакарчря. Учениците на Бхгавата школата са заети в предано служене на Бога съгласно пчартрикӣ правилата. Затова ваиш̣ава сання̄сӣте имат в трансценденталното служене многобройни задължения, които нямат нищо общо с материалните дейности. Що се отнася до Мя̄вдӣ сання̄сӣте, заети със Скхя, Веднта и с размишления, те не могат да изпитат удоволствието от преданото служене на Бога. Понеже ученията им са много скучни, те често се отегчават от размишленията върху Брахман и приемат подслона на Бхгаватам, но без правилно разбиране. Ето защо за тях изучаването на Шрӣмад Бхгаватам е свързано с големи трудности. Сухите размишления и изкуствените безличностни тълкувания са безполезни за Мя̄вдӣ сання̄сӣте. Ваиш̣ава сання̄сӣте, заети с предано служене, са щастливи при изпълнение на трансценденталните си задължения и окончателното им завръщане в царството на Бога е гарантирано. Понякога Мя̄вдӣ сання̄сӣте изоставят пътя на себепознанието и отново се оплитат в материални дейности с филантропска и алтруистична природа, които не са нищо друго освен материални ангажименти. Заключението е, че тези, които извършват дейности в Кш̣а съзнание, са по-добре установени от сання̄сӣте, размишляващи върху това какво е Брахман и какво не е Брахман, въпреки че след много раждания те също постигат Кш̣а съзнание.