ТЕКСТ 5
ят скхяи прпяте стхна
тад йогаир апи гамяте
ека скхя ча йога ча
я пашяти са пашяти
ят – какво; скхяи – чрез Скхя философията; прпяте – се достига; стхнам – място; тат – което; йогаи – с предано служене; апи – също; гамяте – може да постигне; екам – човек; скхям – аналитично изучаване; ча – и; йогам – дейност в преданост; ча – и; я – този, който; пашяти – вижда; са – той; пашяти – действително вижда.
Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
Истинският смисъл на философското търсене е да се открие крайната цел на живота. Щом крайната цел на живота е себепознанието, няма разлика между изводите, до които се стига с помощта на тези два метода. Чрез анализа на Скхя философията се стига до заключението, че живото същество е частица, неразделно свързана не с материалния свят, а с върховното духовно цяло. Следователно душата няма нищо общо с материалния свят и затова действията ѝ трябва да са в някаква връзка с Върховния. Когато действа в Кш̣а съзнание, тя всъщност се намира в органично присъщата си позиция. При метода на Скхя човек трябва да се освободи от привързаността си към материята, а при метода на бхакти йога – да се привърже към работата в Кш̣а съзнание. Фактически двата са еднакви, макар външно да изглежда, че единият включва непривързаност, а другият – привързаност. Непривързаността към материята и привързаността към Кш̣а са едно и също нещо. Този, който разбира това, вижда нещата такива, каквито са.