ТЕКСТ 10
йогӣ юджӣта сататам
тмна рахаси стхита
еккӣ ята-читттм
ниршӣр апариграха
йогӣ – трансценденталист; юджӣта – да се вглъби в Кш̣а съзнание; сататам – постоянно; тмнам – той (с тялото, ума и себето); рахаси – на уединено място; стхита – установен; еккӣ – усамотен; ята-читта-тм – винаги внимателен в ума си; ниршӣ – без да е привличан от нищо друго; апариграха – свободен от чувство за притежание.
Трансценденталистът винаги трябва да използва тялото, ума и цялата си личност във връзка с Върховния. Той трябва да живее сам, на уединено място, освободен от желания и чувство за притежание, и постоянно да обуздава ума си.
Кш̣а може да бъде осъзнат в различна степен – като Брахман, Парамтм и Върховната Божествена Личност. Накратко казано, Кш̣а съзнание означава човек да бъде постоянно зает в трансцендентално любовно служене на Бога. Що се отнася до привлечените от безличностния Брахман или от намиращата се в сърцето Свръхдуша, те също са Кш̣а осъзнати в известна степен, защото безличностният Брахман е духовното сияние на Кш̣а, а Свръхдушата е неговата всепроникваща частична експанзия. С други думи, имперсоналистът и медитиращият са косвено Кш̣а осъзнати. За най-издигнат се смята този, който е непосредствено Кш̣а осъзнат, защото такъв предан знае какво означава Брахман и Парамтм. Неговото знание за Абсолютната Истина е съвършено, докато имперсоналистът и медитиращият йогӣ са Кш̣а осъзнати по несъвършен начин.
Въпреки това на всички тях тук се препоръчва да бъдат постоянни в търсенията си, за да достигнат рано или късно висшето съвършенство. Основно задължение на трансценденталиста е да задържа ума си върху Кш̣а. Трябва винаги да мислим за Кш̣а и да не го забравяме нито за миг. Концентрацията на ума върху Върховния се нарича самдхи, т.е. транс. За да успее да съсредоточи ума си, човек трябва да е винаги усамотен и да избягва смущенията, предизвикани от външни обекти. Той трябва да бъде много внимателен – да приема благоприятните и да отхвърля неблагоприятните обстоятелства, които влияят на напредъка му. Трябва да бъде и много решителен, и да не се стреми към ненужни материални притежания, обвързващи с чувство за собственост.
Всички тези качества и норми се осъществяват съвършено, когато човек е непосредствено зает с Кш̣а съзнание, защото това означава себеотрицание, а при него отсъстват материални притежания. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ определя Кш̣а съзнание по следния начин:
ансактася виш̣ая̄н
ятхрхам упаюджата
нирбандха кш̣а-самбандхе
юкта ваиргям учяте
прпачикатая̄ буддхя̄
хари-самбандхи-вастуна
мумукш̣убхи паритя̄го
ваиргя пхалгу катхяте
„Когато не е привързан към нищо и в същото време приема всяко нещо във връзка с Кш̣а, човек правилно разбира чувството за собственост. От друга страна, този, който се отказва от всички неща, без да знае за връзката им с Кш̣а, е несъвършен в отречението си“ (Бхакти-расмта синдху, 1.2.255 – 256).
Кш̣а осъзнатият знае добре, че всичко принадлежи на Кш̣а; затова е освободен от чувство за лично притежание и не желае нищо за себе си. Той знае как да приема нещата, благоприятни за Кш̣а съзнание, и как да отхвърля неблагоприятните. Той винаги остава настрана от материалните неща, защото е трансцендентален. Усамотен е, тъй като няма нищо общо с личности, които не са Кш̣а осъзнати. Следователно Кш̣а осъзнатият е съвършен йогӣ.